Президентът Румен Радев откри днес тържествено българския павилион на конференцията на ООН за борба с климатичните промени КОП28.
На откриването на първия павилион на страната ни в историята на форума присъстваха президентът на Полша Анджей Дуда, заместник-председателят на Европейската комисия Марош Шефчович, Брад Крабтри, помощник секретар от министерството на енергетиката на САЩ, високопоставени представители от Казахстан, Китай и др.
За първи път откакто България е член на конвенцията на ООН по изменение на климата, представяме страната ни със собствен павилион, демонстрирайки технологични решения, успешни технологии и зелени бизнес модели. Вярвам, че постигането на устойчиви климатични решения е възможно само с установяването на тясно сътрудничество между страните, с обмяна на опит, трансфер на знания и съвместни действия, каза президентът, подчертавайки значението на сътрудничеството между страните за постигането на справедлив и фокусиран върху хората, природата и икономиката въглеродно неутрален преход.
Той изрази задоволство от възможността България да представи свои водещи проекти и технологии, както и надежда павилионът да послужи като споделено място за интензивен международен обмен.
Страната ми е ангажирана да допринесе за борбата с климатичните промени и изграждане на по-безопасен, по-устойчив и проспериращ свят, каза той пред чуждестранните гости, делегати и медии от различни страни.
Основното предизвикателство, пред което сме изправени, е да гарантираме устойчивостта на този преход, без да правим компромиси със стандартите и качеството на живот на нашите граждани и конкурентността на икономиките ни, отбеляза той.
По думите му в павилиона ще бъдат представени иновативни технологии и проекти, особено в сферата на изкуствения интелект, напредналите технологии, зелената енергия и въглеродно неутралните сектори.
Полският президент Анджей Дуда приветства присъствието на България на КОП28 с павилион и изрази надежда, че дискусиите за опазването на климата, за бъдещото устойчиво развитие, ще продължават на тази територия. Той даде пример за успешно сътрудничество с България в търсенето на съвместни решения с инициативата „Три морета“. Дуда говори за предизвикателствата пред икономиката на страната си, както и на останалите източноевропейски страни, на фона на климатичната криза.
Полският президент каза, че сред предизвикателствата е как да се гарантира, че гражданите винаги ще имат енергия, независимо от сезона и времето от денонощието. Въпросът е как да инвестираме, за да покрием енергийните си нужди, каза той. Дуда подчерта, че е нужно да се гарантира позицията на страните в глобалната икономическа конкуренция и „този въпрос е точно толкова или дори по-важен за нашите общества от защитата на климата“. Говорим за бъдещите поколения, добави той.
Откриването на павилиона демонстрира решимостта на България да действа срещу все по-опасните последици на климатичните промени, каза Марош Шефчович, заместник-председател на Европейската комисия за Европейската зелена сделка и еврокомисар по междуинституционалните отношения. Много съм доволен от курса, който България пое през последните няколко години, с множество отлични проекти, които ЕК с радост подкрепя, каза Шефчович. Той отбеляза примера на Тракия икономическа зона, която се е ангажирала да стане въглеродно неутрална до 2050 г., показвайки, че е възможно избягване на високите емисии на парникови газове. Заместник-председателят на ЕК отбеляза, че същевременно е необходимо да се покаже уважение и готовност да се търсят решения за въгледобивните райони, за които да бъдат разработени нови икономически перспективи. От страна на ЕС са заделени над 5 млрд. евро в подкрепа на декарбонизацията на българската енергийна система и за финансиране на иновации, каза той. Зелената сделка трябва да бъде социално справедлива, енергийният преход трябва да бъде справедлив и подкрепен от обществото, подчерта той. По думите му Социалният климатичен фонд, който ще бъде създаден през идните години, би трябвало да одобри над 2,5 млрд. евро между 2026 г. и 2032 г. за България, които ще бъдат насочени към най-уязвимите, за което се работи в тясно сътрудничество с българските власти. Тези инициативи са важни и за Полша, отбеляза Шефчович, обръщайки се към полския президент Дуда.
Брад Крабтрий, заместник-секретар в министерство на енергетиката на САЩ, приветства България и президента Радев за участието в КОП28 и ангажиментите, които страната ни поема в борбата с предизвикателствата на климата. Той изтъкна инициативите на американската администрация за съкращаване на вредните емисии, декарбонизация на икономиката и развитие на технологиите за улавяне на въглерод на фона на водещата роля на САЩ като производител на изкопаеми горива. Той говори за предизвикателствата пред енергийната сигурност и конкурентноспособността, и подкрепата на САЩ за енергийната сигурност в Европа след руското нахлуване в Украйна. Крабтрий приветства европейските страни за усилията да намерят алтернативи на руските газови доставки.
Президентът Дуда и аз утре ще подпишем и присъединим страните си към Декларацията за тройно увеличаване на дела на ядрената енергия, каза в края на церемонията президентът Румен Радев.
Той подчерта, че е нужно да бъдем внимателни и да мислим как да се постигнат целите на зеления преход и зелената мечта за бъдещето ни. Нуждаем се от автономни енергийни доставки, нови технологии, но трябва да внимаваме как ще организираме преходния период, добави президентът и посочи ограниченията пред използването на възобновяемите енергийни източници – времето, нуждата от значително финансиране и нуждата от надеждни технологии за съхранение на енергията от тези източници.
Доволен съм, че светът осъзнава, че в следващите десетилетия ядрената енергия ще е стълб на зеления преход, каза президентът Радев.
Държавният глава участва в Срещата на върха, която се провежда в рамките на форума. Изказването му пред световните лидери е планирано за утре, 2 декември.