Македонците избират президент и парламент

Гласоподавателите в Северна Македония гласуват днес на двойни избори — парламентарни и президентски — след кампания, в която аспирациите на страната да се присъедини към Европейския съюз изиграха централна роля, съобщава АП.

На балотажа в президентския вот македонците ще избират между Гордана Силяновска, издигната от ВМРО-ДПМНЕ, и Стево Пендаровски, подкрепен за втори президентски мандат от СДСМ, а за парламентарните избори са регистрирани 17 партии и коалиции.

Кабинетът на министър-председателя притежава истинската власт, а президентът е до голяма степен церемониален, така че парламентарните избори са по-важните от двете състезания. Опозиционната дясноцентристка коалиция, която се противопоставя на условията на съседна България за кандидатстване на страната за ЕС, навярно ще спечели и двата избора.

Изборите за еднокамарен парламент се провеждат в един тур, докато президентските избори са балотаж от надпревара в два тура, която започна през април, като десноцентристкият кандидат отбеляза голяма преднина пред лявоцентристкия действащ президент.

Над 1700 кандидати се състезават за 120-те места в еднокамарния парламент.

Едномесечната кампания се съсредоточи върху борбата с корупцията, подобряването на застойната икономика и облекчаването на бедността, но основният горещ въпрос беше борбата на Северна Македония за присъединяване към Европейския съюз.

Исканията на съседна България българското малцинство в Северна Македония да бъде официално признато в конституцията на страната бяха подкрепени от управляващите лявоцентристи, но разкритикувани от дясноцентристката опозиция като капитулация пред България.

Само малка част от 1,84-милионното население на страната – малко над 3500 – се описват като българи при последното преброяване през 2021 г.

Северна Македония е кандидат за присъединяване към европейския блок от 2005 г., но беше блокирана години наред от спор със съседна Гърция, която възрази страната да се нарича Македония с аргумента, че е в конфликт с гръцкия регион Македония.

Този спор беше разрешен през 2018 г., като страната се нарече Северна Македония. Но оттогава България блокира кандидатурата на страната за ЕС, заявявайки, че ще вдигне ветото си едва когато Северна Македония промени конституцията си.

Официалните преговори за членство в ЕС със Северна Македония — и друга кандидатка Албания — започнаха през 2022 г. и се очаква процесът да отнеме години.

ВМРО-ДПМНЕ, партията, която ръководи дясноцентристката опозиция, веднъж заплаши да провали споразумението с Гърция за използването на името Македония, но оттогава смекчи реториката си. Наблюдателите посочват членството й в Европейската народна партия и приятелските й отношения с германските християндемократи като доказателство, че партията няма да иска да се оттегли от споразумението.

Северна Македония беше посочена както от Европейската комисия, така и от правителството на САЩ като страна с проблем с корупцията, а опозицията се хвана за проблема по време на кампанията.

Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ и фаворит на изборите Християн Мицкоски обвини управляващата лявоцентристка коалиция, че ръководи „пандемия“ от корупция, въпреки че историята на собствената му партия далеч не е чиста. Последният премиер на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски се укрива от правосъдието в Унгария.

Димитър Ковачевски, лидер на Социалдемократическия съюз на Македония или СДСМ, партия, която оглавява управляващата коалиция, каза, че е наясно, че хората са недоволни и призна, че е можело да се направи повече за борбата с корупцията. Той подкрепи мерките за конфискуване на незаконно придобито имущество от корумпирани служители.