Путин на 70: Седем повратни момента в живота му

Днес президентът на Русия става на 70 години. Ето седем повратни момента в живота на Владимир Путин, които са допринесли за оформянето на неговото мислене и могат да обяснят нарастващото му отчуждение от Запада.

1. Тренировки по джудо, 1964 г.

Роден в Ленинград, все още белязан от 872-дневната обсада по време на Втората световна война, младият Владимир е мрачно и войнствено момче в училище – най-добрият му приятел си спомня, че „би могъл да се бие с всеки“, защото „не изпитва страх“.

Въпреки това кльощавото, но тромаво момче в града, наводнен от улични банди, трябва да знае как да се защитава и на 12 години започва да се занимава първо със самбо, а след това с джудо. Той е решителен и дисциплиниран и на 18-годишна възраст вече има черен колан по джудо и трето място в националното състезание за юноши.

Разбира се, оттогава заниманията по джудо са част от внимателно калибрирания му имидж на мачо. Но това също така е повишило увереността му в един опасен свят и в същото време разбирането, че по собствените му думи, когато битката е неизбежна, „трябва да удариш пръв и то достатъчно силно, за да не може противникът ти да се изправи на крака“.

2. Търсене на работа в КГБ, 1968 г.

Ненапразно хората избягват да ходят на „Литейни проспект“ №4, където се намира централата на КГБ в Ленинград. По времето на Сталин през неговите камери за разпити на път за лагерите на ГУЛАГ преминават толкова много хора, че в Ленинград се разказва нелепа шега: „Голямата къща“ – най-високата сграда в града, защото от нейните мазета се вижда Сибир.

Въпреки това, когато е на 16 години, Путин влиза в приемна с червен килим и пита доста озадачения служител зад гишето как може да си намери работа. Казали му, че трябва да отбие военната си служба или да получи диплома, така че той дори попитал коя диплома е по-добра.

Казали му, че това е право, и оттогава Путин решил да получи диплома по право, след което получил работата. За градския хулиган Путин КГБ беше най-голямата банда в града, която осигуряваше сигурност и кариерно развитие дори на човек, който нямаше връзки с партията.

Но работата за КГБ също дава перспектива. Както самият Путин веднъж каза за един шпионски филм, който е гледал като тийнейджър, „един шпионин може да реши съдбата на хиляди хора“.

3. Заобиколен от тълпа, 1989 г.

Въпреки надеждите на Путин, кариерата му в КГБ така и не потръгва. Той беше солиден състезател в средна категория, но не се издигна до върха. Въпреки това започва да учи немски език и в резултат на това през 1985 г. е назначен в бюрото за връзка на КГБ в Дрезден.

Там той се установява доста удобно, но през ноември 1989 г. режимът в Източна Германия започва да се руши с шокираща скорост.

На 5 декември тълпа обгражда сградата на КГБ в Дрезден. Путин отчаяно се обажда в най-близкия гарнизон на съветската армия с молба за защита, а те безпомощно отговарят: „Не можем да направим нищо без заповед от Москва. А Москва мълчи“.

Путин се е научил да се страхува от внезапен срив на централната власт и е решил никога да не повтаря това, което смята за грешка на съветския лидер Михаил Горбачов, а именно да не реагира бързо и решително, когато се сблъска с опозицията.

4. „Петрол срещу храни“, 1992 г.

След разпадането на Съветския съюз Путин напуска КГБ, но скоро получава позиция като помощник на новия реформаторски кмет на родния си град, сега Санкт Петербург.

Икономиката е в състояние на свободно падане и Путин е натоварен да организира сделка, за да помогне на жителите на града да оцелеят, като размени петрол и метали на стойност 100 млн. долара срещу храна.

Жителите на града така и не виждат храната: според разследването, което бързо е прикрито от властите, Путин, неговите приятели и градските бандити прибират парите.

През „шеметните 90-те години“ Путин бързо осъзна, че политическото влияние е стока, която може да се осребри, и че бандитите могат да се превърнат в полезни съюзници. Когато всички около него печелеха пари от неговата позиция, защо и той да не направи същото?

5. Нахлуване в Грузия, 2008 г.

Когато през 2000 г. Путин стана президент на Русия, той се надяваше, че ще успее да изгради положителни отношения със Запада – при свои собствени условия, включващи сферата на влияние на Русия в бившия Съветски съюз. Скоро той се разочарова, а след това и разгневи, вярвайки, че Западът активно се опитва да изолира и унижи Русия.

Когато грузинският президент Михаил Саакашвили реши да вкара страната си в НАТО, Путин се разгневи, а опитът на Грузия да си върне контрола над подкрепяния от Русия сепаратистки регион Южна Осетия стана повод за наказателна операция.

За пет дни руските войски разгромиха грузинската армия и наложиха на Саакашвили унизителен мир.

Западът беше възмутен, но година по-късно президентът на САЩ Барак Обама предложи да „възстанови“ отношенията с Русия, а Москва дори получи правото да бъде домакин на Световното първенство по футбол през 2018 г.

На Путин му стана ясно, че е избрал правилния метод – слабият и непостоянен Запад ще вдига много шум, но в крайна сметка ще отстъпи пред твърдата воля.

6. Протести в Москва, 2011-2013 г.

Широко разпространеното – и достоверно – убеждение, че резултатите от парламентарните избори през 2011 г. са били фалшифицирани, предизвика протести, които се засилиха, след като Путин обяви, че ще се кандидатира отново за президент през 2012 г.

Протестите на площад „Болотная“ в Москва бяха най-масовите по време на президентството на Путин.

Той смята, че митингите са били замислени, насърчавани и направлявани от Вашингтон, и обвинява лично държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън за тях.

За Путин това беше доказателство, че маските са свалени, че Западът се е насочил лично към него и че всъщност е във война.

7. Изолация от Covid, 2020-21

Когато пандемията от коронавирус обхвана цялата планета, Путин влезе в дълбока изолация, необичайна дори за стандартите на автократите. Всеки, който искаше да се срещне с него, беше изолиран за две седмици под охрана, а след това трябваше да премине през коридор, залят с ултравиолетова светлина, която убиваше микробите, и пълен с дезинфектанти.

През това време броят на съюзниците и съветниците, които могат да се срещнат с Путин лице в лице, беше драстично намален до шепа подмазвачи и съмишленици-ястреби.

Неспособен да се вслушва в алтернативни възгледи и почти никога не виждал страната си, Путин изглежда е смятал всички свои предположения за правилни, а предразсъдъците си – за оправдани. Така бяха посяти семената, от които впоследствие израсна инвазията в Украйна.

Професор Марк Галеоти е учен и автор на книгите „Трябва да поговорим за Путин“ и „Войната на Путин“, която предстои да излезе. Анализът е публикуван в Би Би Си.