Седмичен гамбит: Мафията уплаши Годо

Истински политически гамбит се разиграва пред очите на клетия народ. На фаталната дата 13 (пак добре, че не петък) върху ни се изляха разнопосочни, противопосочни и многопосочни новини. От замеряне с обиди, политиците загубиха посоката на кораба-майка и завъртяха държавния рул фронтално към поредни парламентарни избори.

Брифинг подир брифинг, мутра до мутра. Мафия връз мафия. Журналистите каталясаха да шетат из София, за да уцелят поредната пресконференция, а във вечерните новини народът си помисли, че в България са снимали римейк на „Октопод”. Лидерите на две коалиционни партии току-виж скоро получат покана да се снимат в глупав екшън на киностудия „Бояна“. Да влезеш от киното в политиката вече не е новина, но от „високата“ ни политика да изкласиш на широк, макар и местен екран, си е постижение. Бездруго особени постижения народните избраници нямат. Тези, които допреди дни уж заедно ни управляваха, така се сритаха в топките, че чак драгия зрител го заболя.

Партийно-мафиотският трилър продължи със зрелищно размахване на оставки и закани за съд. Парламентът се превърна в Колизеум, където се разиграват епични битки, но вместо тигри и гладиатори, се млатят бг депутати и размахват компромати с гриф „Ти си крадецът!”  Междувременно на арената очаквано изскочи разрошеният, изпосталял ГЕРБ-ерски лъв и изрева, че иска вот на недоверие. Възродиха се и персони с ценностна система за копейки, па викнаха, та запяха руски песни.

В цялата ситуация индиректно бе почетен Архимед (да не се бърка с Ахмед!) и неговата аритметика, която в български вариант се изразява в броене до 121 и обратно, вадене и събиране до 12 (толкова депутати са нужни на кабинета, за да мине бюджетът на държавата). Подобно на пешки разни имена бяха местени, размествани, премествани, отчислявани и зачислявани в коалиционни тефтери. Голямото прегрупиране дойде, когато след скандал в парламента, ИТН, ДПС и „Възраждане“, плеснаха та се прегърнаха и гласуваха вкпупом с ГЕРБ оставката на шефа на парламента. Както се казва, преброиха се за предстоящия вот на недоверие на кабинета. Сметките обаче остават неясни, че се появи нещо наречено депутатски срам. Хора от парламентарния оркестър на Слави напуснаха и запяха „Срам ни е от нас“!

Друга мъчна сметка бе тази с цената на газа, дето така и не се разбра кой е по-по-най-евтин – руският, щатският или азерският. Най-тегави се оказаха изчисленията в парламентарната комисия по намквоси уж развитие, където журналистите бяха повече от депутатите, но даже едните плюс другите заедно не стигаха за кворум. Абе правосъдие, кой ти го гледа в тая жега.

В публичното пространство продължиха да витаят числа между 3 и 6 (милиарди левове, не глави арпаджик) за пътища и ремонти, но сметките на пътния бранш и тези на бюджета се разминаваха като комети в различни краища на Вселената.

Не знаем дали има такъв народ, но със сигурност няма такава държава. Ние все чакаме някой да дойде и да ни оправи. Чакаме Годо, актуализиран бюджет и пари по Плана за възстановяване.

Най-вероятно е да дойде само Годо.