След като захлеби с чужди песни, старата гвардия певци ги избутва от ефира

След като десетилетия наред си вадеха парите, пейки чужди песни без да имат авторските права, днес старата гвардия поп певци са на път за благодарност яко да ги ограничат.

Силвия Кацарова, дует „Ритон“, Йорданка Христова, Васил Гюров и останалите активисти на идеята на партия „Възраждане“ успяха да убедят Комисия по културата и медиите в Народното събрание и тя подкрепи на вчерашното си заседание по-високите квоти за българска музика в ефира на обществените медии БНТ и БНР. То беше прието на първо четене с 10 гласа „за“ и двама въздържали се, съобщи БТА.

Промените предвиждат „най-малко 50 на сто от общото годишно време, предназначено за излъчване на музикални произведения във всяка от политематичните програми на националния обществен доставчик на аудио-визуални медийни услуги да е предназначено за музикални произведения и музикални звукозаписи на български език, създадени от български автори“.

Това гласи текстът на законопроекта, внесен от народни представители на партия „Възраждане“ и подкрепен в публичното пространство от редица български поп изпълнители.

Сред поддръжниците на промяната в закона е председателят на Комисията по култура и медии Тошко Йорданов от ИТН, а сред противниците – Христо Петров от ПП, по-известен като рапъра Ицо Хазарта. „Музикалните квоти са спасителен пояс за некадърници“, заяви той по повод обсъжданията на проектозакона през май.

В дневния часови пояс – между 6:00 и 20:00 ч., квотата е дори по-висока – 60% от излъчваните музикални творби трябва да са на български език и създадени от български автори. Това означава, че квотата няма да защитава песни на български автори и изпълнители, изпети на английски (или друг език), нито кавъри на чужди композиции с български текст и изпълнение.

Във вечерните и нощните часове – от 20 ч. до 6 ч. сутринта, се изискват отново 50 на сто.

Най-малко 10% от въпросните произведения трябва да са нови, т.е. не трябва да са излъчвани по националните обществени доставчици на радиоуслуги преди повече от 5 години, се предвижда още в законопроекта.

Предстои гласуване на квотите в пленарна зала, за да могат да бъдат те приложени на практика в ефира.

В годините подобни предложения са били внасяни в парламента от различни политически сили, но до единодушие така и не се стигаше. Вносителите от „Възраждане“ настояват, че сега в родния ефир едва 12% от песните са български. Генералният директор на БНР Милен Митев обаче отбеляза, че радиото и сега се опитва максимално да подкрепя българските артисти, а Даниел Спасов от БНТ коментира, че присъствието на българска музика в ефира на обществената телевизия в последните месеци дори било 65%.

В предишни политически заигравания с квотите дори имаше идея те да важат и за частните медии, но това бе отхвърлено като възможност от КЗК през октомври 2020 г. Комисията се произнесе по повод предложението на ВМРО, подкрепяно и от тогавашния министър на културата на ГЕРБ Боил Банов.

Квоти – по-големи или по-малки – съществуват в редица европейски страни. Най-познатият и често изтъкван пример за културен „шовинизъм“ е Франция, но регламент в подкрепа на националната музика има още в Полша, Словения, Дания, Швейцария, Великобритания, Естония, Португалия, Белгия, Унгария, Холандия, Украйна. Те обаче варират между 15 и 43 процента.

До думите на Иван Димитров, изпълнителен директор на „Музикаутор“, дори в съседна Македония има 50% квота за македонска музика, а Полша е успяла да постигне даже регулация и на онлайн медиите. Ако промяната в Закона за радиото и телевизията стане окончателен факт, България ще се нареди сред най-върлите защитници на националната културна продукция.