Стомна. За вода

Радан Кънев, евродепутат, пише на старта на Избори 2022, че това ще бъде 20-ата му кампания. И все от една партия – от ДСБ.

Радан е положителен герой, извървя за относително кратко време пътя от обикновен адвокат и влиятелен блогър до лидер на макар и малка, но знакова българска партия – и до Брюксел.

Коментирайки обявеното оттегляне на Рамзан Кадиров като президент на Чечения, пише „А междувременно доста български „политици“, „държавници“ и „общественици“ могат да се замислят если не засиделись и не заслужили бессрочный и длинный отпуск…“

И Радан, като повечето от нас, изтъква (вече) дългия си партиен опит, но същевременно и той залага на порива за обновление. Трудно се съвместява едното с другото, хем туй в онуй, хем – душата в рая.

Разсъжденията за „Промяната“ мисля да ги спестя, хаотично ми се види, всеки може да си го прочете сам на профила

Накратко все пак – едни трябва да се пенсионират, а други – понеже са от наш`те – не.

Примерно генерал Атанасов изобщо „не засиделься“.

Обаче Боко – охо – и още как.

За Доган и дума не отварям.

Както Радан след 20 кампании и аз мога да кажа, че участвам в такива забавления вече повече от 32 години. В някои просто съм лепил плакати, за други съм носил пряка отговорност, някъде съм постигал успехи, някъде – не толкова, това е животът.

Което съм научил през тези години, е, че промяната не може да бъде форсирана.

Хората трябва да стигнат до точка, в която – не да те разбират, просто да искат да те слушат.

В това отношение цялото „Демократична България“ повтаря нашите грешки от 90-те. Ние смятахме, че нашата истина е самодоказваща се, очевидна, неопровержима.

Хората имаха друг дневен ред. Научихме си уроците по болезнен начин, дочакахме време, когато могат да ни слушат и – евентуално – чуят.

(Между другото – гадно е, че ДБ плячкосва СДС. Няма нищо общо. Това с ГЕРБ-СДС също е гадно, но все пак няма такова лицемерие).

Та.

Искам да кажа нещо просто – и се отнася и за „Промяната“.

Може да форсираш нещата – особено ако разчиташ на инженерия – и да накараш множество хора – особено такива, дето не си харесват живота, не е задължително да са бедни – да ти дадат доверие.

За последните две години го видяхме.

Форс, форс, форс – та да се преобрази животът по начин, който удовлетворява нечии (предимно) естетически (понеже не става дума за политика) представи. И амбиции, естествено, в крайна сметка – всичко това, което е движело хората през последните няколко хиляди години – власт, пари, имане плюс заложените инстинкти.

Но каквато и да е промяна не е възможна, ако хората не са узрели. Ако не са готови.

Сега гледам, че стомната отново е подготвена и пак ще ходи за същата вода.

За четвърти-пети-шести път вече.

Просто е.

Ще се счупи.

Лошото е, че не само тази стомна.

Всички стомни ще станат на парчета.

Но някои реформатори даже не знаят какво е стомна.

За смисъла на поговорката – и дума да не става.

P.S. Снимката е култова. Стомни, амфори и бидони. Алегория за изборите.

Препечатваме статията от личната страница на автора във фейсбук