Съдът отмени акт на комисията по хазарта, издаден на „Евробет“

Върховният административен съд отмени решение на Административен съд София – град по административно дело № 2521/2020 г. и  обяви за нищожен акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) на обявеното в несъстоятелност „Евробет“ ООД. Процесният АУПДВ е издаден на 14 февруари 2020 г. от председателя на Държавната комисия по хазарта.

С днешното си решение по административно дело № 7543 от 2021 г. съдебният състав отхвърля като неоснователно искането на „Евробет“  ООД за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.

Върховните магистрати приемат, че е налице недействителност на оспорения акт поради материална некомпетентност на неговия издател – председателят на Държавната комисия по хазарта.

В решението е отбелязано, че комисията по хазарта като колективен орган е утвърдила правила за съответната игра, които препращат към Общите игрални условия и правила за организиране на лотарийни игри, приети от ДКХ, (обн., ДВ, бр. 22 от 14.03.2017 г., в сила от 14.03.2017 г.). Именно в съответствие и в изпълнение  на тези утвърдени правила организаторът на процесната хазартна игра е подавал всеки месец декларация по образец за стойността на получените такси и комисионни по чл. 30, ал.6 от Закона за хазарта. При извършваните му планови проверки (по чл. 89, ал.4 ЗХ) не са констатирани нарушения при декларирането на така определения размер на държавната такса по чл. 30, ал. 3 от закона, напротив, с Констативен протокол № 383/21.08.2015 г. назначената комисия от председателя на ДКХ е установила, че на дружеството следва да се възстановят надвнесени такси в размер на 69 545.57 лв.

Председателят на комисията по хазарта еднолично е приел, че основанието, обуславящо основата и ставката на дължимата държавна такса за „поддържане на лиценз“, е определено в Закона за хазарта, независимо от липсата на разграничителен критерий между двете групи хазартни игри, посочени в чл. 30, ал. 3. По този начин той е игнорирал както подзаконовата разпоредбата на чл. 5 от Общите игрални условия и правила за организиране на лотарийни игри, така и стабилитетът на решенията по чл. 22, ал. 1, т. 11 ЗХ на ДКХ.

Държавната комисия по хазарта е колективен орган и председателят на Комисията безспорно е и неин член, но същият не разполага еднолично с правомощието да извършва на практика последващ инцидентен косвен административен контрол за законосъобразност на нейните влезли в сила решения, с които са създадени права и задължения на отделен правен субект.

В този аспект анализът на съдържанието на обжалвания АУПДВ сочи, че с него непосредствено се отричат вече възникнали по силата на подзаконов нормативен и стабилен административен акт права и задължения на неговия адресат, като не се установява, а за минал период се определя ново основание, а от там – и задължение за провеждане и отчитане на съответната хазартна игра по друг начин. Именно това съдържание на акта, независимо от неговото наименование, определя същият като правоизменящ, конститутивен индивидуален административен акт, който създава нови права, но и нови задължения за своя адресат в резултат на изземване на компетентността на Комисията.

Докладчикът по делото е изразил особено мнение, съгласно което счита, че не е налице нищожност на АУПДВ, а е била необходима преценка за съответствието на оспореното първоинстанционно решение с материалния закон и по-конкретно с чл. 30, ал. 3 от Закона за хазарта.