С какво беляза Белязания световната история

На 10 ноември 1982 г. се спомина един от най-безличните лидери на СССР, генералният секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев.

Тогава отбивах военната си служба в казармите на 4-и километър в София. Бойци от всички поделения бяхме свикани в столовата, където ни скупчиха, за да наблюдаваме погребението. На един телевизор.

Да гледаме непримиримо с едното око, а с другото още по-внимателно към западната натовска глутница, с идеята в бъдеще да съкрушим видимия и невидим враг. Комунизмът остана някак си беззащитен. Временно. Класовата борба още не беше свършила.

Приемник на Брежнев стана Андропов, който две години по-късно се пресели в небитието. Наследи го Черненко. Константин Устинович след една година също издъхна. Впрочем, тази поредица от трагични за СССР събития беше кошмар и за обикновения български войник, защото непрекъснато ни вдигаха под тревога.

Но най-тежко беше на тези, които даваха наряд. Особено зимата при минус 18° на палатки през нощта, на полевия мотострелкови учебен полигон „Сливница”. Ще обясня защо. Когато си караул през ден ( това означава да си два часа на пост, два часа подчаси и два часа да спиш) си загубен, ако нямаш малък транзистор. Той ни топлеше с музика и ни даваше сили.

Родителите ни се скъсваха от връзки, за да ни намерят такива и да смогваме да носим наряда по-леко. Моят беше синичък „Грундиг”, купен по второ направление. Да обясня на по-младите. По времето на соца, търговията по първо направление беше със социалистическите страни, а по второ- с капиталистическите.

Обаче в посочените моменти БНР  по цели седмици излъчваше траурна музика и едни и същи фатални новини. Освен това проверяващите офицери, когато ни залавяха с транзистор, го унищожаваха веднага. Уж български новини, обаче западно влияние. Както и да е, справяхме се. На мястото на всеки строшен транзистор получавахме нов.

По онова време се заговори за геронтокрацията в СССР, поради почетната възраст на генералните секретари. След Черненко, начело на СССР беше избран Горбачов. По принцип съветски човек и само на 54 години. Самият той признава в автобиографията си през 1995 г., че е „продукт на номенклатурния партиен елит и в същото време…негов гробокопач”.

Горбачов надживя Съветския съюз с повече от тридесет години. Възхваляван на Запада като герой, той бе удостоен с Нобелова награда за мир през 1990 г.

По време на пътуванията му с бляскавата и интелигентна Раиса, те вдъхновяваха Горбиманията сред тълпите, които ги преследваха. Желязната лейди Тачър след среща с него заключи: „Харесвам г-н Горбачов. Мисля, че можем да правим бизнес заедно”.

Гласността и перестройката го направиха кумир за свободния свят и пренаписаха глобалния ред в края на 20 век. Той обаче успя да види себе си и като обект на презрение от голяма част на руския народ, която започна да го свързва с нестабилност, хаос, съсипване на икономиката и залез на суперсилата СССР.

Макар да получи подкрепа по време на тридневния августовския пуч срещу него през 1991 г. в Русия, прякорът на Горбачов остана Белязания. Така го наричаха и комунистическите хардлайнери в България.

Горбачов наистина беше белязан, но не на челото си, а от историята. Даже да не съществуваше, историята щеше да го измисли.

Затова е силно преувеличено твърдението, че Горбачов е основната движеща сила, довела до кончината на СССР. Всички анализатори признават заслугите му като историческа личност. Тя се асоциира с края на еднопартийното комунистическо управление и с освобождаването на Андрей Сахаров, бащата на съветската ядрена бомба, който искаше прекратяване на ръководната роля на комунистическата партия.

През 1989 г. на Конгреса на народните депутати Горбачов му даде трибуна, за да заяви това. Цялата държава спря работа и ги гледаше как спорят по телевизията. От този момент натам лавината беше неудържима.

Горби беше олицетворение, както на разведряването и на края на глобалната надпревара във въоръжаването, така и с отказа чрез военна намеса да спре свалянето на комунистическите режими в Източна Европа. В края на октомври 1989 г. той обяви чрез говорителя си доктрината „Синатра”.

В ефира на популярното американско телевизионно предаване „ Добро утро, Америка!”  говорителят на Горбачов, Генадий Герасимов, направи шеговит коментар, като нарече новата външна политика на СССР доктрината „Синатра“. Тоест, те ще го направят по техния начин , визирайки знаменитата песен на Франк Синатра „ Направих го по моя начин “ (на английски: I Did It My Way).

Коментарът бе по повод речта на Едуард Шеварднадзе, с която външния министър на СССР заяви намерението на Съветския съюз за ненамеса във вътрешните работи на други страни. Дори в държавите от Варшавския договор, когато в тях започна процеса на срутването на комунистическите режими.

Светът разбра, че СССР се е отказал от монопола си върху бившите свои сателити в Източна Европа. Тази проява на Горбачов, заедно с мълчаливата благословия при обединението на Германия през 1990 г.,  КГБ, военните и комунистите никога не му простиха.

Президентът Владимир Путин и днес твърди, че разпадането на Съветския съюз е „най-голямата геостратегическа трагедия на миналия век“, и именно той сега коригира грешките на Горбачов.

Въпреки всичко не само Горбачов беше основната движещата сила на тези грандиозни процеси. Основна движеща сила беше историята на СССР.

Това бе историята на една болест, която всъщност предизвика разпада на съветската империя. Компартията на Съветския съюз, заедно с всички комунистически партии в Източна Европа, бяха заритали камбаната много преди това да се обяви официално, макар някои от тях сетне да възкръснаха и даже да управляват тук-там, вече прекръстени.

Така че ако не беше Горбачов, щеше да бъде някои друг.

Ето защо. Беловежката гора е известна повече като един от най-старите защитени резервати в Европа и с това, че е естествено местообитание за европейския бизон – зубъра. Но Беловежката гора е и историческо място.

На 8 декември неделя, 1991 г. около осем вечерта, Станислав Шушкевич, професор по физика, когото реформите на Михаил Сергеевич са поставили начело на Съветската република Беларус, се обажда на Горбачов от една ловна хижа в  Беловежката гора. Той му съобщава, че е останал без работа. Съветският съюз е издъхнал.

След тайна среща между ръководителите на Русия, Беларус и Украйна бъдещите президенти Борис Елцин, Станислав Шушкевич и Леонид Кравчук обявяват края на СССР и подписват споразумението за създаване на ОНД- Общност на независимите държави.

Тогава наричахме насмешливо новата международна организация  „О, недей”, но към нея на 21 декември 1991 г. в Алма-Ата  се присъединиха още 11 бивши съветски републики.

Както става ясно, в зачертаването от световната карта на СССР, участваха редица политически личности от различни държави. Затова твърдя, че Горбачов беше само символ на процес, който неминуемо щеше да се състои. Заслугата му е, че той усети полъха на вятъра и не му се противопостави.

Както е казвал навремето Бисмарк: „Задачата на политика е да чуе Божиите стъпки, отекващи в историята, и да се опита да го хване за пеша на палтото, точно когато Господ минава край него.”

За нашето поколение, между 20 и 25-годишни тогава, (сега така наречената Хикс-генерация) усещането на полъха на вятъра от Горбачов промени живота ни. По-рано ние имахме чувството, че комунизмът ще е вечен като природен закон. Но се оказа, (има някаква символика в това) че изкуствените закони на идеологическия „резерват на таласъмите”, наречен СССР, бяха зачеркнати в естествения природен резерват, чиято по-голяма част днес е в Полша.

Когато преди 33 години Берлинската стена беше срутена от двете ѝ страни, Scorpions запяха „Wind of change”:„Слушайки ветровете на промяната, мислили ли сте някога, че можем да сме толкова близки, като братя.” Мислехме си. Преди Путин да нападне Украйна.