Днес директорът на РИМ-Бургас Милен Николов представи известни и не толкова известни факти за ракията. Събитието бе под надслов „С перо и лист хартия край казана за ракия“ и се проведе в Етнографския музей.
По време на демонстрацията, вдъхновени от народната напитка бургаски поети и репортери, пробват да напишат стихове, които ще бъдат отпечатани в специално издание.
Тази напитка е легендарно произведение на българското семейство. Буди любопитство фактът, че тя е използвана основно за лечение и разтоварване на организма основно след тежък физически труд, а употребата й с цел пълно опиянение е не толкова масово явление, поне за по-стари времена, коментираха музейните работници и обясниха, че Регионален исторически музей – Бургас продължава представянето на българското нематериално културно наследство.
След успешната програма, свързана с етнокухнята и приготвяне на автентични традиционни ястия, сега е наред гроздовата ракия.
Консумацията на ракия сред българите е факт, документиран още от края на 14 в. в известие от турския пълководец Лала Шахин. Днес някои учени смятат, че това сведение е късен фалшификат.
Преди няколко години прочутият български археолог проф. Константин Тотев откри в царската цитадела Трапезица, фрагмент от керамичен съд с надпис, според който собственикът е пил „ракиня“. В Западна Европа по това време дестилираният алкохол се е продавал основно в аптеките като лекарство. В някои от немските градове обаче бил забранен, понеже мъжете много обичали да се лекуват прекомерно с него.
