![](https://ekspresso.bg/wp-content/uploads/2024/03/c3bf713982e24acc948941e8e3baee21.webp" "c3bf713982e24acc948941e8e3baee21")
В Русия бе обявен национален траур заради най-мащабния терористичен акт след Беслан. По улиците на Москва има билбордове с паметни свещи за загиналите на 22 март – точният брой на загиналите все още не е установен. До тези нови билбордове има и други, също скорошни. Те призовават „да се присъедините към ВАШИТЕ“, тоест да се присъедините към руската армия, която продължава инвазията си в Украйна.
В нощта на 24 март, деня на национален траур, 11 стари стратегически бомбардировача Ту-95 бяха качени да атакуват украински градове – от Киев до Одеса и Лвов. Нищо не означава по-добре капана, в който Путин изпрати Русия, от този траур на бомбардировача. Техните пилоти, носещи траурни ленти в памет на московчани, убити от ръцете на терористите, изстреляха ракетен залп по жителите на Киев. Улиците на Москва са пълни със символика: искрената тъга за собствения народ тук съжителства с държавния призив да се присъединим към редиците на убийците.
Основната версия за терористичната атака в Крокус повдига много въпроси, но от два дни никой не дава по-убедително обяснение. Терористичен акт, изграден върху радикална бруталност – масово убийство на произволни цивилни – и несвързан с насърчаване на конкретни политически искания, е подобен на почерка на Ислямска държава, ISIS. Имаше твърде много терористични атаки в Русия през двадесет и петте години управление на Путин, но Крокус не е като другите: единствената причина за свръхнасилие сега е „войната срещу християните“. От гледна точка на фундаменталистите на ИД, Русия е западна страна, наравно със САЩ или Франция, които също заслужават унищожение в името на нов световен халифат.
От появата на ИД западните държави си сътрудничат с Москва по въпросите на борбата с тероризма. Това сътрудничество на официално ниво беше окончателно прекратено след руската агресия в Украйна през 2022 г. Въпреки това се поддържат частни контакти между разузнавателните служби. Освен това, разполагайки с информация за предстоящата терористична атака, посолството на САЩ и дипломатическите мисии на други страни издадоха публично предупреждение на 7 март за предстоящо „нападение от екстремисти срещу големи събирания на хора, като концерти“. ФСБ игнорира това предупреждение, докато идентифицира украински саботьори и екстремистки клетки на ЛГБТ. Путин дори направи специално изявление, в което нарече изнудване и провокация опита на западните разузнавателни служби да помогнат за спасяването на живота на хората.
Руската пропаганда сега мъчително търси начини да свърже терористичната атака срещу Москва с Украйна, защото там, както настояваше пропагандата, живеят „враговете на Русия“.
Но вече е ясно, че трагедията стана възможна в резултат на огромния провал на руските служби за борба с тероризма, които през последните години се занимаваха с всичко друго, освен с преките си задължения – и главно политическо разследване и прикриване на окупационните власти на територията на Украйна.
Ясно е, че са воювали с неподходящите хора. Европа по никакъв начин не заплашва Русия и нейните политици са първите, които поднасят съболезнования на руснаците, загинали от ръцете на терористи. Путин, който се страхуваше за личната си власт, намери заплаха в европейската демокрация и се опитва да убеди всички, че Русия се нуждае от „специален път“, изграден върху война и насилие.
Пропагандата е в задънена улица, защото е невъзможно да се определи разликата между Дугин и Дмитрий Медведев, от една страна, и фундаменталистките проповедници, от друга. Те, разбира се, имат различни знамена на своите аватари, но както руските поддръжници на войната, така и ИД твърдят, че съвременният свят трябва да бъде унищожен от правото на силния, за да се изгради различно, специално общество, което живее в името на войната с неверниците. „Минзухар“ се превърна в брутален сблъсък с реалността за руските власти.
Сега малко хора вярват на Путин, който публично търси „терористични връзки с Украйна“. Най-вече защото хората в Русия помнят полуконспиративните теории за терористичните атаки преди двадесет и пет години, когато Путин дойде на власт под лозунга за борба с терористите. Руският диктатор е пряко отговорен за факта, че след като започна война със съседите на Русия през 2014 и 2022 г., той вече няма ресурси да защити гражданите на страната от реални заплахи.
Икономистът Сергей Алексашенко припомня, че в нормална ситуация подобен провал на разузнавателните служби в цялата страна би трябвало да задейства процедурата на независимо парламентарно разследване, в което представители на народа действат като прокурори. Само ако разузнавателните агенции докладват за работата си на независими политици, може да се възстанови загубеното доверие. Разбира се, в Русия официалното разследване ще бъде засекретено и т. нар. парламент ще потвърди всяка одобрена от Путин версия за терористичната атака. Вместо парламентарно разследване в страната ще растат теории на конспирацията, а недоверието към властите само ще се засилва.
Политическият анализатор Владимир Пастухов пише, че проблемът съществува на три нива. Първо, възниква въпросът какво всъщност се е случило и защо. Второ, въпросът кой ще бъде официално назначен отговорен за това. И накрая, до какви политически последици ще доведе терористичната атака?
На практика няма начин руската пропаганда и властите да избегнат обвиненията в терористична атака в Украйна, дори и да не получат нито едно доказателство – освен може би самоуличаването на предполагаеми терористи, получено с изтезания. Невъзможно е да воюваш с Украйна повече от две години, да убиваш много хора, да изравняваш градове със земята и след това официално да признаеш, че враговете всъщност трябваше да се търсят другаде. Така че това, което предстои, най-вероятно, е опит за събиране на обвинения срещу „ислямистки фундаменталисти, които са получили своите задачи от куратори от Киев“.
Що се отнася до политическите последици от терористичната атака, тук сме изправени пред особен парадокс на безкрайното злодеяние.
Когато разглеждаме примери за зверства, които руските власти биха могли да извършат, за да „отмъстят за терористична атака“, е трудно да се измисли нещо, което те вече не са направили, както и примери за това, което биха могли да направят без специална причина.
Военното положение, например, е доста скъпо нещо за правителството: хората, които попадат под него, ще трябва да бъдат нахранени. Очаква се нова мобилизация и опит за атака на Харков без ИД в Крокус. Депутати и официални лица призовават за връщане на смъртното наказание, но, както показват събитията в колонията Полярен вълк, където беше убит Навални, то все още се практикува де факто. Продължават ракетните атаки срещу Украйна, включително опит за унищожаване на водноелектрическата централа Днепър. Остава ядрена война или радикално увеличаване на броя на вътрешните репресии. Но как подобно „отмъщение“ следва от трагедията в Крокус сега трябва да бъде обяснено от най-добрите налични умове, като Дмитрий Медведев.
Разбира се, вече е открит интуитивен обикновен отговор на терористичната атака. Тъй като не е безопасно да се обвинява Путин в престъпна безотговорност и изолация от реалността, ще бъдат обвинени гражданите на Таджикистан – като цяло, като социална група. На фона на войната и тероризма в страната се надига огромна вълна от ксенофобия.
Руската федерация върви към катастрофа през кървавите коридори на концертно-развлекателния комплекс в чест на героите от Северния военен окръг.
Руските власти имат единствената възможност да излязат от тази безизходица и да не застанат на едно ниво с терористите: да сложат край на войната.
Авторът е главен редактор на „Новая газета Европа“
