Търсят се десетина гласа….

Една седмица е достатъчно време в политиката, за да се направи реална оценка какво се случи и какво предстои. Толкова време мина от официалната церемония на 19 юли в Брюксел, където Албания и Северна Македония проведоха първите си междуправителствени конференции с Европейската комисия. С тях бе означен формално стартът на преговорния процес на двете държави за пълноправно членство в Европейския съюз, блокиран доскоро от България.

Някои от опозиционните политици в Скопие предварително бяха нарекли тази церемония в централата на ЕС „снимка за спомен“. С това искаха да омаловажат значението й, което до голяма степен се оказа и вярно. Поне за Северна Македония. Защото докато Тирана има пред себе си чист път и само от нейните усилия в реформите зависи колко дълго ще трае преговорният процес за членство, със съседите ни от Северна Македония не е така. И двете държави почнаха скрийнинга, с който да стане ясно докъде е стигнала промяната на местното законодателство, съобразно европейското. Това е задължителен етап за всяка държава, която кандидатства за членство. И двете страни чрез своите премиери – Еди Рама на Албания и Димитър Ковачевски на Северна Македония, посочиха достатъчно голям процент хармонизирани закони с правилата на Брюксел, така че да предизвикат сериозни съмнения в истинското положение на нещата. Типичният балкански маниер да се послъгва се проявява и тук, но експертите, пратени от Брюксел да извършат наблюдението и да посочат реалността, си знаят работата, те са специално подбрани, за да бъдат недоверчиви. Особено към страните от нашия регион.

По различни оценки въпросният мониторинг или скрийнинг, както обичат да го наричат, обикновено трае между 14 и 16 месеца. Толкова се предвижда и за двете държави, стартирали преговорния процес преди седмица. Но докато за Албания краят на наблюдението и сравняването на законодателството на държавата с това на ЕС ще означава преминаване към същинската част чрез отваряне на преговорни глави, за Северна Македония това никак не е сигурно. Защото Скопие има да изпълни едно задължение, вписано по настояване на българската страна в документите, предложени от френското председателство и гласувани в парламента край Вардар. Това е задължението българската общност в Северна Македония да бъде вписана в конституцията на страната като държавотворен елемент и като „част от българския народ“, наравно с още шест други етнически общности.

Две седмици след като предложението на френското председателство бе гласувано от парламента в Скопие, песимизмът за изпълнение на условието за вписването на българите в основния закон все повече нараства. И то не само заради парламентарната аритметика, а и заради все по-радикализиращата се позиция на основната опозиционна политическа партия ВМРО-ДПМНЕ, която категорично се обявява против въпросната промяна на конституцията. А без някои от гласовете на нейните депутати не би могло да бъде осигурено мнозинство от две трети от парламентарния състав, което прави 80 от общия брой от 120 пратеници.

Какво показва аритметиката? Френското предложение бе прието с 68 гласа и това бе напълно достатъчно, за да се изпълни изискването за обикновено мнозинство от 61 гласа. В подкрепа гласуваха мнозинството пратеници от управляващата коалиция, начело със СДСМ на премиера Димитър Ковачевски. Някои от тях и преди всичко лидерите на трите малки партньори в коалицията или не се явиха в деня на гласуването, или в последния момент се изнизаха от залата. Но за предложението на френското председателство гласуваха както депутатите от албанския Демократичен съюз за интеграция на Али Ахмети, така и представители на другите партии на албанците и на останалите етнически общности, независимо дали са в управлението или са в опозицията. И, о, чудо! Самият лидер Али Ахмети се появи в залата, за да даде своята подкрепа. Това се прие като изключително важен знак за отношението на неговия ДСИ към европейската интеграция на страната, тъй като ако има пратеник, който при всеки парламентарен мандат да е начело на  класирането по отсъствия от заседанията в пленарната зала, това е тъкмо Али Ахмети. Той предпочита да води листата на партията, да я „тегли“ по време на избори, но после си стои повечето в централата на ДСИ в Мала Речица край Тетово. Е, ако има лидерска среща между основните политически сили в държавата по някакъв важен повод, той е там. Иначе много-много не му се ходи в Скопие, въпреки че разстоянието от Тетово до столицата е само някакви си 40 км, пък и магистралата между тях е чудесна. Което не му пречи да дърпа конците на албанската общност в страната, независимо от коя страна на властта са техните партии. Когато става дума за общ интерес на албанците в Северна Македония, а членството в ЕС е тъкмо такава интегрираща цел, Ахмети е на своето място.

Моята лична прогноза за подкрепа на френското предложение бе някъде около 71–72 гласа. Но и получените 68 свършиха работа. Те обаче няма да бъдат достатъчно за промяна на конституцията, която трябва да бъде извършена до края на скрийнинга. Лидерът на ВМРО-ДПМН Християн Мицковски държи в ръцете си всички 44 депутати от партията и коалицията, които дори заведе при нотариус и накара всеки от тях да подпише декларация, че каквото и да се случи, те няма да гласуват българите да бъдат вписани в конституцията.

Появиха се мнения на експерти, че подобна нотариална заверка няма никаква стойност при едно гласуване в законодателния орган на държавата, но така или иначе „партийната каторга“ на ВМРО-ДПМНЕ и лично на лидера й, е налице.

Така че ако извадим 44 от 120, ще получим 76 депутати извън ВМРО-ДПМНЕ, които теоретично биха гласували в подкрепа на промяната. Но към тях трябва да прибавим и двамата пратеници от крайнолявата, проруска и просръбска „Левица“, които не искат и да чуят за промяна на основния закон. Стават 46 против. ВМРО- ДПМНЕ има и няколко коалиционни партньори, но контролът върху тях не е толкова строг, колкото в чисто партийната листа. В резултат – 46 сигурни против, срещу 74 потенциални в подкрепа. Квотата, която се търси е 81. Хайде, нека да са 80, ще го преглътнат, както стана с гласуването на Преспанския договор по времето на Зоран Заев. Управляващите около СДСМ имат 65 гласа, да ги наречем сигурни, значи трябва да осигурят всички извън ВМРО-ДПМНЕ и Левица, плюс още шест или седем гласа.  Нещо такова се получава при аритметиката. Търси се, както се казва.

Оттук нататък започват другите „съображения“. Мицковски е заложил на този въпрос много неща, извън чистата закана, че това щяло да „българизира Македония“. Колкото повече настоява на своята формула против, толкова повече стават ясни зависимостите му и пазарлъка, който иска да извърти чрез позицията си срещу вкарването на българите в основния закон. Публично изразеното му искане е властите да се съгласят на предсрочни парламентарни избори, които той се надява да спечели. Но премиерът Ковачевски го прати пред урните след две години, когато е законният и редовен срок за парламентарен вот. А това е само външната, публично-медийната част от играта на Мицковски. За него е по-важно е да се опита да изнуди управляващите и лично премиера Ковачевски да спрат натиска на съдебната система срещу партията му. И най-вече, ако може да се преразгледа решението за конфискация на централата на ВМРО-ДПМНЕ в центъра на Скопие, която бе построена по времето на премиера Никола Груевски. Сградата е олицетворение на разбирането на бившия лидер на ВМРО-ДПМНЕ Груевски за партиен разкош и разточителство, което той  реализира с държавни средства. Груевски си получава своите присъди, те се трупат една по една, което пък отдалечава възможността той от Будапеща да се върне „на бял кон“ в Скопие, когато неговата партия вземе властта. Някога… Но съвсем наскоро съдът даде да се разбере, че ще разчисти всички истории около Груевски и неговото тясно обкръжение, в това число и престъпленията по служба и извън нея на братовчед му, бившият дългогодишен шеф на тайните служби в страната Сашо Миялков. Имоти на стойност над 30 милиона евро, собственост на Миялков бяха конфискувани като част от споразумение между него и съда, за да излезе той на свобода. Не е изключено и централата на партията, която Мицковски и неговите съпартийци ползват, да бъде  част от евентуална бъдеща сделка, която бихме могли условно да наречем „имоти срещу депутати“. Не за първи път правосъдието ще бъде „играч“ на местната политическа сцена, колкото и опити да се правят неговата автономия и независимост да бъдат възстановени.

А че в обществото край Вардар, в политическия елит там и сред депутатите съществува готовност да приемат подобни сделки, не бива да ни учудва. Нищо не пречи на Ковачевски да звънне на предшественика си Зоран Заев, или да отскочи до родната му Струмица и да го попита как така от нищото осигури квалифицирано мнозинство от две трети от гласовете в Събранието, когато трябваше да се преглътне Преспанския договор с Гърция. И аз поназнайвам някои неща за тогавашните пазарлъци – срамни и обидни по своя характер, но извършени в името на бъдещето на държавата като членка на НАТО и на Европейския съюз.

Та, казвам, бихме могли да поговорим и за това, още повече, че май ще гледаме нов епизод от същата поредица. Иначе – търсят се десетина депутати, както и у нас.