Точка по въпроса! Украйна победи! Комитетът на ЮНЕСКО по опазване на нематериалното културно наследство официално въведе в съответния списък позиция под заглавие: „Култура на приготвяне на украинския борш“. Това съобщи тържествено министърът на културата на Украйна Александр Ткаченко.
„Победата във войната за борша е наша!“, написа в своя фейсбук министър Ткаченко и уточни, че ЮНЕСКО е взела решението след строго изследване и съблюдаване на правилата.
Супата беше предмет на национални спорове още по времето на Съветския съюз, а и след разпада на СССР. Особено след 2010 г. (10 години след възцаряването на Путин), когато отношенията между Русия и Украйна се изостриха като никога преди.
Първи сведения за борша има още от Киевската Рус, от която произлизат двете съвременни държави, вплетени днес в кървава схватка, подпалена от кремълския самодържец, но поради други причини. По-късно чорбата от цвекло и други неща става част от националните кухни не само на Украйна и Русия, но и на Полша, Литва, Молкова и пр.
Но ако в мирните времена споровете около произхода на кървавочервената супа имаха по-скоро развлекателен характер, то в последните години те придобиха люти политически оттенъци. През 2019 г. дори БиБиСи пусна серия от любопитни текстове под заглавие Food Wars – за това как различни нации горещо се карат за произхода на разни блюда.
В репортажа за борша журналистът от БиБиСи Андрю Еванс стига до извода, че боршът е украински, макар и с някои уговорки. Тогава, като един, скочиха десетки руски медии (предимно държавни). Те реагираха крайно рязко на твърдението на английския автор и се хвърлиха да го ругаят по своя си начин. Ето и няколко заглавия от техни статии:
Британците твърдят, че Русия е окупирала супа от цвекло
Обвиниха Русия в присвояване на украинския борш! Но експерт разказа как стоят нещата всъщност
БиБиСи нарече борша „оръдие на руската пропаганда“
В общи линии напоследък нещата бяха стигнали дотам, че въпросът „Чий е боршът?“ стана в Украйна и Русия маркер за „свой“ и „чужд“. Точно като въпроса „Чий е Крим?“.
Ех, ако можеше ЮНЕСКО да реши справедливо и спора по втория въпрос…