„Всяка задача във физиката може да има няколко възможно отговора, докато не бъде намерено нещо на земята. Най-лесно се намират такива неща в пустинята и по полюсите. При нас е трудно, защото е пресечена местност“, каза физикът и преподаватeл Теодосий Теодосиев в предаването „Лице в лице“ по bTV.
Той припомни за Тунгуския метеорит, предизвикал катастрофални последици. Те били като сред ядрен взрив. Имало много спекулации за извънземни тогава.
Според Теодосиев имало и по-просто обяснение и това е, че било леден метеор. „Това тяло може да бъде не само от космически произход. Може да бъде и заблудена ракета“, посочи той.
По думите му преди години, по време на военната му служба, замалко са щели да убият Тодор Живков. „Винаги има изтървани или не попаднали в целта ракети, не бива да се учудваме“, подчерта Теодосий Теодосиев.
„Следи могат да се намерят, само ако е метеор с каменно или желязно ядро. Но и това не е лесно. Ако е някой голям метеорит, при падането му се чува гръм и има светлина и има желязно или каменно ядро може да бъде намерено нещо. Ако е водно ядро – от лед, абсолютно нищо няма да се намери“, заяви Теодосиев. „Толкова големи метеорити рядко падат на Земята“, подчерта физикът.
Метеорът, прелетял над България, е с размери от няколко сантиметра и се е движел със скорост от 72 километра в секунда, или 200 пъти по-бързо от звука. Той е бил наблюдаван от териториите на още две страни освен България и Румъния – Сърбия и Северна Македония.
Десетина минути преди 22 часа българско време любители астрономи от четири страни – България, Румъния, Северна Македония и Сърбия обменят информация за преминаващ метеор.
Пръв Георги Латев от БАН проследява съобщенията на колегите си за прелитащото космическо тяло. Пътят му е бил България – Румъния и е наблюдаван поне 3-4 секунди.
„Траекторията му изцяло е била над България, като е пресякъл река Дунав. Посоката е в направлението Вълчедръм – Лом. В това направление се е движело тялото“, заяви пред БНТ гл. асистент Георги Латев.
Годишно над Земята падат между 25 000 и 30 000 космически тела, които тежат общо около 100 тона. Между 6 и 12 от тях са по-големи.
„Много често се случват такива метеори – около 10 на час, разбира се, много по-слаби от това, което видяхме снощи“, заяви Пенчо Маришки.
Ако явлението е много ярко и достигне яркостта на пълната луна, такова събитие се нарича болид. А ако от самото тяло останат частички, които попаднат над земната повърхност или бъдат намерени, те се наричат метеорити“, разясни гл. ас. Георги Латев.
Над България има пет регистрирани случая на паднали метеорити – последният е през 1966 година над Свищов и носи името „Павел“.
А 10 години след падането на гигантския – 20-метров метеорит над руския град Челябинск продължава намирането на малки отломки. Тогава той причини сериозни щети и бяха ранени над 1000 души.
„Това, което видяхме снощи, е един минивариант на Челябинския метеоритен взрив, за късмет без щети“, заяви Пенчо Маришки, БАН.