Чекмеджето пълно, мераклии йок. Мъка

Много е кофти да ти е пълно чекмеджето, а да нямаш какво да си купиш.

А беше хубаво време – кеф ти патриоти, кеф ти реформатори, кеф ти златно пръстче….Все някой се  отдаваше на чекмеджето..

Сега пълно театро: „Аз съм най-достоен, но ще ви дам друг, ха дано се съгласите…“ и пак никой не пазарува от прословутото чекмедже.

От друга страна , също мъка. Продаваш къщата в Барселона, местиш горкото обезбащено детенце  в топлите страни, само и само да го махнеш от погледа на хората.

Чекмеждето пълно, ама не можеш сам да си пазаруваш, а се налага братовчеди и братовчедки да ти купуват туй, дето е на сърцето.

Единствената радост остава, че можеш да правиш каквото си поискаш с онази група, наречена депутати.

Ще подкрепят, няма да подкрепят, пак ще подкрепят. Събираш ги, поприказваш им, лееш чар и ето, те са все съгласни с теб.

Ама това удоволетворение е нищо в сравнение с това да си седнеш на бялата мебел, па да си привикаш Гешев, па да си похортувате, кой от вас по-хитър и коя кого е …..с 200. Па да идеш да си пориташ мачле, пък после да се метнеш на танте Меркел в прегръдките.

Ех, какъв живот беше!

А сега само мъка!

Дори преzидента се налага да обичаш тайно и 9 пъти да се отричаш, че сте станали другари.

Остават ти едни телевизори, дето да те включват, когато срещнеш онези уникални жени, наречени леле герб, пък им поговориш, пък ги мацнеш по бузата, па си направите едно фото…. Ама не е същото.

А чекмеджето, все така пълно, пък не върши работа.

Мъка!

От Фейсбук профила на автора. Заглавието е на редакцията.