Какво ще празнуваме? Най-лошата година на българската култура и образование ли? Или деня на НЕчетящия книга, НЕгледащия театър, кино и балет, НЕслушащия опера и класическа музика, НЕходещия в музеи и галерии?
Този народ НЕвъзроден ли ще празнуваме?
Тази духовност с НЕфинансираните университети и академии ли ще честваме?
Коя мощна просвета? Коя книжовност и коя бъднина? Коя подновена съдбина?
С всяка отминала година България губи от духовната си сила. И все повече пропадаме, защото знанието умира. И ако не използваме светлината на този ден, за да осветяваме пътя, ако не го превърнем от празнично във всекидневно усилие за ярка и всеобхващаща дейност, за образование и култура, то скоро няма да има причина да празнуваме.
А и няма да има с кого и за какво.
От Фейсбук профила на автора.