Странен празник е днес.
Празнуваме Ден на храбростта. А в същото време:
Страх ни е да имаме достойнство.
Страх ни е да отстояваме правата си.
Страх ни е да изгоним корумпираните политици.
Страх ни е да спрем да превиваме гръб.
Страх ни е да накажем лъжците.
Страх ни е да поискаме нормални институции.
Страх ни е да се освободим от манипулативни водачи.
Страх ни е да поемем отговорност за действията си.
Страх ни е сами да намираме решения.
Страх ни е да отстояваме позициите си.
Страх ни е да подкрепим жертвите.
Страх ни е да се изправим срещу насилниците.
Страх ни е да приемем промените.
Страх ни е да кажем истината.
Страх ни е да мечтаем.
Страх ни е да скъсаме с митовете за миналото.
Страх ни е от настоящето.
Страх ни е от бъдещето.
Страх ни е от страха.
Страх ни е от живота.
Страх ни е от всичко.
Ден на храбростта? Чия храброст? Очевидно не нашата.
Храбростта не се празнува. Тя се доказва. Всеки ден.
Честит празник! Дано намерим сили да стане наш празник.
От Фейсбук профила на автора. Заглавието е на редакцията