Ще влезе ли сръбската сливовица в списъците на ЮНЕСКО?

Френската франзела, алжирският музикален жанр раи, сръбската сливовица, тунизийската хариса – от днес ЮНЕСКО разглежда в мароканската столица Рабат кандидатурите за вписване в списъка на нематериалното наследство на човечеството, предаде Франс прес.

Председателстван от Мароко, Комитетът за нематериално културно наследство на ЮНЕСКО ще разгледа до събота 56 заявления за вписване, включително четири, които се нуждаят от спешна защита, като например изкуството на грънчарството на народа Чам във Виетнам, съобщиха от организацията.

Това е първата присъствена сесия, след като предишните две – през 2020 и 2021 г., бяха организирани онлайн заради пандемията от Ковид-19.

Сред най-значимите заявки са: франзелата (Франция), популярната песен раи (Алжир), панаирите (Франция и Белгия), културата на чая (Азербайджан и Турция), традиционните техники за обработка на чай (Китай), рубабът – централноазиатска лютня (Иран/Таджикистан/Афганистан), сливовицата (Сърбия), светлият ром (Куба).

За да избегне спорове, ЮНЕСКО почита преди всичко традициите, практиките и ноу-хауто, които трябва да бъдат запазени. Например, организацията няма да признае, че франзелата принадлежи към нематериалното световно наследство, а че „занаятчийското ноу-хау и културата на този тип хляб“ са част от него.

В случая със светлия ром ще бъде взето предвид знанията и уменията на неговите майстори в Куба, а не самата напитка.

Колкото до алжирския раи, той няма да бъде включен в списъка като музика, а като традиция, свързана с този музикален жанр.

Приета през 2003 г., Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство насърчава опазването на знанията и уменията, необходими за традиционното занаятчийство.

Като инструмент за културна дипломация, тя също така възнаграждава „културни практики, предавани от поколение на поколение, като устни традиции, сценични изкуства, социални практики, ритуали и празнични събития, както и знания и практики, свързани с природата и вселената“.

Според дефиницията на ЮНЕСКО нематериалното културно наследство или „живото наследство“ е „наследство от нашите предци, което предаваме на потомците ни“.

Придобиването на този статут позволява да се запази наследство, което често е застрашено.