Юлиан Войнов: Минахме Люксембург по цени на храните

Юлиан Войнов е икономист, който се занимава с финансови анализи. Хоноруван преподавател в Стопанската академия в Свищов, завършил е макроикономика в университета на Манчестър. Поддържа собствен блог, където коментира икономически теми.

Г-н Войнов, от години политиците насаждат страх у българите срещу влизането в еврозоната. Трябва ли разяснителна програма за това?

Страховете се насаждат съвсем умишлено от политици, които не искат приобщаването на България към Европейския съюз. И на тези страхове, които съдържат големи манипулации и лъжи, трябва да бъде отговорено. Такава кампания за разясняване е задължителна и е прието правителствено решение. Очакванията са, че някъде в началото на март тя ще стартира.

Въпросът е дали тя ще е структурирана умно, или ще е нещо като руските реклами да станеш войник: Аз избрах армията и съм щастлив!

Кампанията зависи от хората, които ще я изготвят. Аз виждам, че тези, които са ангажирани в управлението, имат разбирането, че кампанията трябва да стигне до всеки човек и да отговори на всички притеснения. Ние не сме първата държава, която приема еврото – може да се почерпи опит и от други. Финансовият министър Росица Велкова наскоро беше в Хърватия точно за да разбере механизма и да почерпи опит от тяхната стратегия. Трябва да разграничим разяснителната кампания от процедурата за въвеждане на еврото. Първото е чисто информационна кампания и, общо взето, се опитва да отговори на притесненията и през какви етапи какво ще се случи, докато се премине до еврото. Самият механизъм е вкаран в т. нар. Закон за еврото. Там са описани съответните стъпки – кога в магазините започват да се посочват двете цени едновременно – в евро и в левове. Как се плаща и докога е валиден българският лев.

Българите се страхуват, че въпреки уверенията как цените няма да скочат след приемането на еврото, те пак ще бъдат надути от родния бизнес.

Така е и това са типично български неща. Наскоро излязоха достатъчно материали, които показват, че в момента плащаме едни от най-високите цени на хранителни продукти в целия Европейски съюз, включително в Люксембург – страната с най-висок стандарт! И това не е само за определени стоки, а за произведени у нас. Този механизъм за спекулации, свързани с ценообразуването, не зависи от това дали сме в еврозоната, или не. То се прави и сега. Самият факт, че инфлацията у нас за миналата година е по-голяма от страните в еврозоната, говори достатъчно.

Защо хората не осъзнават, че де факто сме в еврозоната от десетилетия, без обаче да се ползваме от благата й? Според Закона за валутния борд левът бе вързан за германската марка, а оттам и за еврото.

Дълги години хората не си даваха сметка, че стабилността на българската финансова система се дължи на валутния борд и той в същността си представлява лев в съотношение 2 към 1 към еврото. През последните години определени кръгове, които не са заинтересовани България да влезе в еврозоната, започнаха да наблягат на евентуалните проблеми, които една държава би могла да има. По този начин се опитват да плашат хората, създават митове, които са нереалистични. Основната цел на тази кампания е да откъснат България към последващо приобщаване в сърцето на ЕС, а то е единната европейска валута.Създават се страхове, че парите ще бъдат обезценени два пъти, доходите ще паднат и т.н. Точно на тези лъжи е трудно да се направи някаква смислена кампания, защото те не почиват реално на никакви факти. Ние виждаме последния случай с Хърватска, където се говореше през цялото време, че инфлацията веднага ще стане 25%. През първия месец от въвеждането на еврото инфлацията е 0,2%.

Защо хората не отдават значение на ползите за макроикономиката ни от влизането в еврозоната?

Трябва да се наблегне – влизането в еврозоната ще свали държавния риск, лихвените проценти за правене на бизнес и ще увеличи рейтинга ни. Това автоматично означава вероятността за европейски инвестиции у нас да нарасне значително. Което ще доведе до увеличаване на конкуренцията в страната. Много по-вероятно е да видим заради това цените на някои стоки да спаднат, а не да се увеличат. При всички случаи е важно да се кажат две неща. Първо – еврозоната ще доведе до по-високи инвестиции и по-висока конкуренция. И ако не до намаляване, то поне до задържането на инфлацията. И на второ място, тя не означава обедняване, по-висока инфлация и по-високи лихви. Това никъде не се е случило.

Бащата на валутния борд Стив Ханке винаги се изказва против влизането ни в еврозоната. За суета ли става въпрос – сякаш иска детето му да съществува вечно?

Точно така, това е основната причина. Но не е вярно, че Стив Ханке е бащата на валутния борд. Тези, които предложиха въвеждането му у нас,бяха Международният валутен фонд през 1996 година при Жан Виденов. Това бе Ан Макгърк, която прие щафетата от други. Те изработиха целия механизъм за въвеждането на валутен борд заедно с Министерството на финансите.

Вечно съществуващи валутни бордове обаче няма. Те рано или късно се премахват. Това става по два начина – или с приемането на валутата котва – това сега е еврото, или с премахването на борда и преминаване към свободно плаващ курс. Задайте си въпроса кой е по-добрият вариант за България – да приемем еврото по този фиксиран курс в момента и да приемем, че парите в джобовете ни няма да се наричат лев, а евро. Така приемаме втората най-силна валута в целия свят. БВП на държавите с евро е около 17% от световния БВП, а търговските операции са над 20%. Тук страхове не би трябвало да има – в момента ние оперираме в квазиеврова зона. Другият вариант е – както беше до 1996 година, когато Централната банка определя паричната политика.

Сега валутният борд изисква всички пари в обращение в държавата да бъдат гарантирани на 100 и над 100 процента, което е факт. За да се напечата 1 лев, трябва да влезе едно евро. Когато няма валутен борд, тази връзка я няма. И Централната банка може да напечата колкото пари иска. И когато в една не много стабилна система, където знаем, че не се спазват много правилата, както в западните държави, започне да печатат пари и да ги раздават, се получава хиперинфлация. Искаме ли да изпаднем в същото състояние като през 1996 г. и втори път да преживеем това, или да имаме евро в джобовете си и една сигурна парична маса, която се ръководи от стабилна финансова институция като Европейската централна банка? Това е втората най-влиятелна банка в света.

Има ли опасност след влизането ни в еврозоната домакинствата да се затрупат с евтини кредити, както стана в Гърция? За това предупреждава бившият финансов министър на южната ни съседка Янис Варуфакис.

Това зависи от политиките на съответните банки. В Гърция първо се увеличиха пенсиите и заплатите на държавната администрация. При това много повече, отколкото бюджетните приходи даваха възможност. Това доведе до огромни бюджетни дефицити. А този дефицит увеличава дълга – държавата продава ценни книжа на вътрешните или на външните пазари и покрива този дефицит. Затова дългът достигна колосални размери. Но в основата му е непремереното увеличение на заплатите в Гърция, плюс други проблеми. В България, ако тръгнем по тази схема, това може да стане.  Но сега ние имаме един от на-малките дългове в Европейския съюз.

Други икономисти предупреждават, че тенденцията е той да се увеличава.

Никой не може да попречи на една държава да съсипе финансовата си система, ако нейните политици решат да го направят. Ние 25 години поддържаме добра макроикономическа финансова стабилност – с малки дългове и с малки бюджетни дефицити. С малки изключения – като през 2008 година. Ако в момента политиците решат да увеличават пенсии, без да се съобразяват с приходите на държавата, ако решат да теглят дългове и да вдигат заплатите, това не е свързано с факта, че България, като стане член на еврозоната, няма да може да го направи. Тя може да си съсипе финансовата стабилност – независимо дали е член на еврозоната, или не. Това зависи от нашите политически партии. Към настоящия момент, въпреки залитането към вдигането на заплатите, имаме едни от най-ниските дългове, през 2022 година имаме бюджетен дефицит, който е по Маастрихтските критерии. В същия момент ние нямаме сериозни макроикономически проблеми, които да ни пречат да влезем в еврозоната.

Тази година обаче очакваме бюджетен дефицит от 6-7 процента най-малко.

Това може да стане, но може и да не се случи. Трябва да видим макрорамката за 2023 година, която още не е готова. И когато видим какво е заложено в този бюджет, можем да коментираме. В момента зависим от решенията, които тепърва ще бъдат взети. Ако партиите решат да съсипят икономическата система, могат да го направят. Но това е избор не само на тях, но и на хората, които са ги избрали. Ако заложат на по-консервативна политика, нещата може да изглеждат по различен начин и не е гарантирано, че дефицитът ще е такъв.