Ю токин’ ту ми? Едно чудовище на 79

Един истински монстър на американското кино навърши днес 79. Такива вече не ги правят, за съжаление.

46 години след завалено произнесената срещу мръсно огледало фраза „Ю токин‘ ту ми?“, тя продължава да е култ за всички, които разбират поне малко от истинско, а не марвълско кино. (За незнаещите английски език, които прогресивно намаляват, въпросът тук е: „На мен ли говориш?“).

Произнася я (няколко пъти, с различна интонация плюс екстри) 32-годишният тогава Робърт Антъни Де Ниро, приел формата (че и съдържанието) на шофьора на такси Травис Бикъл в изкъртващия филм на друг титан с италиански корени – Мартин Скорсезе.

За това си изпълнение Робърт Де Ниро е възнаграден само с 3 номинации за главна роля – за Оскар, Златен глобус и БАФТА. Не знаем как са му се отразили номинациите – добре или не чак дотам, защото само 2 години по-рано – през 1974-а – той вече е взел един „поддържащ“ „Оскар“ – за ролята на младия Вито Корлеоне от „Кръстникът 2“ на Франсис Форд Копола. А само 4 години по-късно ще получи и главния „Оскар“ – за ролята на боксьора Джейк ЛаМота от „Разярения бик“ (и той на Скорсезе).

Де Ниро е от актьорите, които сякаш могат да изиграят всичко на майтап, без усилие. Което изобщо не е така, поне в началото на кариерата му. Той работи много, здраво и се превъплъщава маниакално в образите. За „Разярения бик“ качва над 40 килограма, за „Нос Страх“ (пак Скорсезе) си изпилява собствените зъби почти до корен, за „Мисията“ (реж. Ролан Жофе) живее месеци в амазонската джунгла, за да се потопи в атмосферата преди снимки.

Освен това е актьор, който може да играе във всичко. Цар на драматичните роли, за „Среднощно препускане“, „Анализирай това“ и „Запознай се с нашите“ Де Ниро има номинации „Оскар“ за роли в… комедия. А че е играл и в глупости, спасени единствено от неговото присъствие, няма нужда да отричаме. Няма и да ги споменаваме.

Длъжни сме да споменем обаче факта, че през 1995 г. се сбъдна една мечта на феновете на актьора – срещата му лице в лице с другото италианско кино-чудовище Ал Пачино. В „Жега“ (реж. Майкъл Ман) Де Ниро и Пачино направиха такъв тандем (макар и като врагове от двете страни на закона), че думите са слаби да го опишат. По ирония на съдбата двамата и преди бяха играли в един филм, и то като баща и син, но без да бъдат в кадър едновременно. Не къде да е, а в „Кръстникът“.

Не го наричаме с клишето „холивудска звезда“, защото не е. Робърт Де Ниро е кореняк нюйоркчанин, живее си предимно там, снима се най-вече наоколо, а до Холивуд ходи само за пари. Но никой не е съвършен.

Днес дядо Робърт има 6 деца, а внуците, филмите и номинациите му не се наемаме да броим. Да е жив и здрав, и аплодисменти от фен-клуба му в експресо.бг.