Директори, учители и родители определиха просветния министър с най-висок рейтинг. Синдикатът „Образование“ към КТ „Подкрепа“ направи национално проучване за последните седем образователни министри от времето на най-голямата учителска стачка (2007 г.) до 2022 г.
Първото място, с 61,2% от гласовете на участниците, е за Красимир Вълчев, който беше министър на образованието и науката (МОН) от 2017 до 2021 г.
Втори в тази рейтингова класация е проф. Даниел Вълчев, който беше образователен министър от НДСВ за периода 2005- 2009 г. Той получава 20,8 на сто одобрение от участниците.
Проф. Сергей Игнатов, който беше просветен министър от 2009 до 2013 г., допълва челната тройка с 6,7%.
Последният образователен министър – акад. Николай Денков е четвърти с 5,6 на сто от вота.
Проф. Анелия Клисарова от БСП, образователен министър през 2013-2014 г., е получила 2,7 процента от гласувалите учители и родители.
На следващото шесто място в тази рейтингова класация е проф. Тодор Танев, който беше министър на образованието и науката през 2014-2016 г., и получава 1,7% от гласовете в анкетата.
Едва 1,3 на сто са гласували за министър Меглена Кунева.
Допитването е по отношение на просветните министри към най-важните образователни политики и тяхното подреждане по приоритети: отношението на националните образователни лидери към социалния диалог и зачитане на ролята и мнението на синдикатите, работодателските и родителските организации, както и при формиране и промяна на национални образователни политики, съобщиха от синдиката, чийто председател е д-р Юлиян Петров.
В проучването, състояло се от 29 август 2022 г. до 10 септември, са участвали 5508 респонденти, от които 71,8 процента са учители, 11,5 процента са директори на образователни институции, а 16,7 процента са родители и заинтересовани.
Според бившия съветник в МОН и държавен инспектор Иво Райнов, българското образование изисква силен министър.
„Искреното поставяне на образованието като национален приоритет изисква избор на силен министър. На първо място трябва добре да познава системата на предучилищното и училищното образование. Практиката показва, че по-решителните и важни промени се случват, когато начело застане човек, загрижен за училищното образование. Днес образованието е най-динамичният сектор от обществения живот. Образователният министър трябва да е човек с нова визия за квалификацията на учителите, която да стимулира обмена на добри практики, овладяването и внедряването на съвременни методи на обучение и технологизацията на учебния процес“, казва той.