1/5 от българите са били под прага на бедност през 2022 г.

През 2022 г. линията на бедност общо за страната e 525,92 лв. средномесечно на човек от домакинство, съобщи Националният статистически институт. При този размер на линията под прага на бедност са били 1,571 млн. души, или 22,9 на сто от населението на страната.

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност нараства с 4,3 на сто, а относителният дял на бедното население нараства с 0,8 процентни пункта. Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността.

Данните за 2022 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 22,9 до 30,3 на сто, или със 7,4 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 44,2 на сто, или с 21,3 процентни пункта.

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните (56,9 на сто за 2022 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 3,3 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.

През 2022 г. делът на бедните сред заетите във възрастовата група 18-64 години остава непроменен спрямо предходната година – 10 на сто, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е приблизително три пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 3,2 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.

Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование – 68,5 на сто. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява два пъти за хората с основно образование и над седем пъти за тези със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е най-нисък – 3,2 на сто.

Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че най-висок е относителният дял на бедните сред едночленните домакинства с човек на възраст над 65 години (61,3 на сто за 2022 г.) и един човек в домакинство – жена (56,2 на сто за 2022 г.). Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 21,9 процентни пункта по-висок, отколкото при мъжете. Ако в домакинството живее един човек над 65 години, рискът от бедност е с 35,4 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее един човек под 65 години.

През 2022 г. най-висок е относителният дял на бедните сред хората, самоопределили се от ромската етническа група – 63,2 на сто, а най-нисък – сред самоопределили се от българската етническа група – 17,3 на сто.

През 2022 г. 18,7 на сто от населението живее в тежки материални и социални лишения – с 0,4 процентни пункта по-малко в сравнение с 2021 година. Във връзка с поставените цели по ключови области в стратегията „Европа 2030“ от изследването на доходите и условията на живот (EU-SILC) се изчислява комбиниран показател за регулярен мониторинг на напредъка на страните при изпълнение на националните подцели. Показателят включва хора, живеещи в риск от бедност, с материални и социални лишения и в домакинства на безработни или с нисък интензитет на икономическа активност.
Комбинирането на трите показателя показва, че през 2022 г. 32,2 на сто от населението, или 2,206 млн. души са били в риск от бедност и социално изключване. Стойността на показателя нараства с 0,5 процентни пункта спрямо 2021 г., като при мъжете се запазва на същото ниво, а при жените нараства с 0,9 процентни пункта.

През 2022 г. 25,9 на сто от децата на възраст 0 – 17 години в България са изложени на риск от бедност, или с 1,7 процентни пункта повече спрямо 2021 година. Социалните трансфери към домакинствата намаляват риска от бедност сред децата с 15 процентни пункта. Достигнатата образователна степен и професията на родителите са важен фактор за бъдещото развитие на децата. По-високото образователно равнище дава възможност за по-широк достъп до пазара на труда и съответно до по-високо заплащане. През 2022 г. осем от десет деца (78,4 на сто), чиито родители са с начално или без образование, живеят в бедност. Приблизително 18 пъти по-малко, или 4,3 на сто, са децата, чиито родители са с висше образование и живеят в риск от бедност. Рискът от бедност при децата в домакинства с родители със средно образование е три пъти по-висок от този при децата с родители с висше образование.

През 2022 г. относителният дял на децата с материални лишения е 32,8 на сто, а за 2,5 на сто от децата нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини. Близо една трета от децата (27,4 на сто) не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината (вкл. празници със семейството, гостуване при роднини, приятели, организирана почивка от училището и т.н.); екипировка за игри навън (колело, ролери, кънки и др.) – 24,8 на сто, и редовни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации и др. – 21,5 на сто. През 2022 г. 43,5 на сто от децата с материални лишения живеят и в риск от бедност.

През 2022 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Видин и Монтана – съответно по 373 лв., а най-високата – в област София (столица) (832 лв.), следвана от областите Стара Загора (625 лв.), Варна (601 лв.) и Перник (595 лева). Най-висок е относителният дял на бедните спрямо линията на бедност за областта в областите Стара Загора – 33,9 на сто, Добрич – 27 на сто, Ловеч – 26,8 на сто, и Перник – 25,5 на сто. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Шумен – 12,9 на сто, Велико Търново – 15,8 на сто, Силистра – 16,1 на сто, и Търговище – 16,2 на сто. Линията на бедност за 2022 г. нараства спрямо 2021 г. в повечето области.