100-годишен данъкоплатец чака награда от Спецов

100-годишният данъкоплатец Димитър Кавгазов чака с притеснение шефът на Националната агенция по приходите Румен Спецов да дойде и да го награди.

Столетникът от смолянското село Славейно стана известен, след като подаде данъчна декларация пред офиса на НАП – Смолян.  В нея той  декларира доходи, получени от Горското стопанство – включително от събиране на диворастящи билки, гъби и плодове, пише Марица.

Селото е известно като родно място на най-много медици в страната, има комитската си слава и развива досега културно-просветната си дейност.

Въпреки възрастта си бай Димитър никога не е пропускал да декларира чинно дохода си извън пенсията. Това са средства, получени от дивидент като притежател на гора, която се стопанисва от селската кооперация.

„Баща ми не е пропускал да гласува от царско време насам“, казва дъщеря му Митра. Той е в добро здраве за възрастта си.  „С акъла си е, разхожда се три пъти по малко на ден, пие по малко ракия и вино“, хвали го другата му щерка Добринка.

Дядо Димитър има две дъщери, 4-ма внуци, 6-ма правнуци и 1 праправнук. Преди да навърши 100 години на 27 септември т.г., бай Димитър чака да се сдобие с втори праправнук.

„Разбра, че ще идва Румен Спецов да го награждава, и всеки ден пита като малко дете. Много го притеснява това. Дано поне ден по-рано да съобщят, когато ще идва, та да се подготви. Той обича да е спретнат и да е добър домакин. Дори и мъртвите усещат, че се е притеснил, защото наш роднина е сънувал майка ни Калина, всички я знаеха Кина, как му казва насън да иде да го нагледа“, казва Добринка.

Бай Димитър е най-възрастният жив от рода си. Били бедни, а на 14 години останал сирак. През 2000 г. скоропостижно починала съпругата му, която всички помнят с добро в селото. Жената била готвачка в училището. „Татко ни изгледа, изучи ни, сега го поддържаме. Той живее със сестра ми, а ние сме в друга къща в селото, но постоянно сме заедно“, казва Добринка.

Тя и сестра й са медицински сестри. Бай Димитър цял живот бил горски работник. И цял живот в гората му било спокойно, никога не се е притеснявал, както сега, от предстоящото посещение на Спецов.

„На 110 г. да стана и да съм неподвижен, пак ще намеря начин да си пусна декларацията при данъчните. Цял живот съм бил честен човек и няма накрая да си сложа лошо петно“, казва столетникът. Той има от наследство около 70 декара гори. Членува в горовладелската кооперация в Славейно и е получил сравнително малък дивидент от това, че през изтеклата година е извършвана дейност в горите му.

„Още посред зима е започнал да ме подсеща, че е време за данъчната декларация и в никакъв случай не бива да се изпуска срокът“, казва дъщеря му Митра. Тя разказва, че цялата махала, която наричат Отсрещната, се обезлюдила. Баща им останал единствен постоянен жител.

В селото има отколешна страст към медицината и има най-много лекари на глава от населението в България. Оттук са излезли 81 лекари, 16 стоматолози, 6-има фармацевти и над 20 медицински сестри, пръснати из цялата страна. В рода на бай Димитър също имало лекари, но вече са покойници.

Въпреки годините си столетникът не се оплаква от нищо. „Само не чувам добре. Имам слухови апарати, но не мога да ги трая и почти не ги използвам. Предпочитам да ми говорят на по-висок тон“, казва бай Димитър. Не пие никакви лекарства. В болница е влизал преди много години за ендоскопска операция на жлъчката и бронхопневмония.

„За да живееш дълго, е важно къде живееш, какво работиш и как ти минава денят. При мен отговорът е един – планината“, отсича столетникът. Задължителни са разходките му, дори времето да е лошо. Храни се умерено и с каквото има сготвено. Месо яде рядко. На младини се хранел с това, което ражда земята – картофи, фасул, продукти от градината, и разбира се, мляко и месо, докато гледали животни.

Почти всяка вечер пие по 50 грама ракия и 100 грама вино. Никога не си превишава „нормата“. Понякога, като е в настроение, дори запалвал цигара. В рода им има само един братовчед, който е навършвал 100 години. Това е Тодор Кавгазов, бивш кмет на община Смолян от 1958 до 1960 г. и управител на банки в града. С името му се свързва обявяването на Смолян за окръг след закриването на околиите.

Научен на труд, въпреки че няма животни, бай Димитър продължава да коси голяма ливада до къщата си. Накосеното сено го събира на единия край и го подарява. „Кося я, за да си я поддържам в изрядно състояние. В тревата лазят змии и мишки, а като е окосена, няма проблем“, обяснява столетникът.

Често по ливадата има сърни и мечки, но дядо Димитър не се притеснява от тях, казва, че знае как да се държи с животните и не очаква агресия.

Почти целият му трудов живот е преминал като служител в горските стопанства в Славейно и Момчиловци. До 26-годишна възраст аргатувал, като бил зидар в Асеновград, но се прибрал в Славейно, за да се задоми. В началото бил горски надзирател, а след това – началник на склад за дървесина.

Заради сръчността си и опита работил и  6-7 години след като навършил възраст за пенсия. Има десетки медали, ордени и награди за работата си. „Последния златен медал го отказах и не го взех, за да не обидя колегите. Все мен награждаваха, а исках и някой друг да бъде отличен“, казва бай Димитър.

Пенсията му е 600 лева и казва, че му е напълно достатъчна. „Никога не съм роптал и искал повече от държавата, парите ми стигат да живея нормално. Стажът ми е 48 години“, посочва родопчанинът. Никога не е пропускал и да гласува.

„Не се интересувам от политика. Понякога се дразня, че политиците не мислят за България, а за себе си, но винаги гласувам. Да ида да гласувам, го считам за дълг, както и да си платя дължимото на държавата. Всеки българин трябва да е коректен към държавата. През юни пак ще ида до урните“, казва столетникът.

Сега чака за Великден и за рождения си ден внуци и правнуци с нетърпение. Те ще се съберат да го почетат от Германия, Хасково, Бачково, Кърджали и Пловдив.