![](https://ekspresso.bg/wp-content/uploads/2023/03/шипка.jpg" "шипка")
„България на три морета!“ Често чуваме тази фраза, когато искаме да демонстрираме национална гордост. Тениски с този надпис се харчат добре около 3 март, а за партии със силно патриотичен уклон са дори нещо като униформа.
Някои пък сочат картите, на които бреговете на България се мият не само от Черно море, но и от Егейско и Адриатическо, като национален идеал.
В историята ни той е постигнат само от двама владетели – цар Симеон и Иван Асен Втори, пише Марица. На короната им са подвластни Тракия, Македония, Влахия и Албания. България има излаз на Черно, Бяло и Адриатическо море.
Сключеният на 3 март в Сан Стефано мирен договор между Русия и Османската империя обаче ражда новия идеал за поколения българи. Който впоследствие ще се превърне в химера, за която ще се пролее много кръв.
След Втората световна война държавата ни се прибира в сегашните си граници и територия от 110 993,6 кв. км. Което е почти една трета по-малко от Санстефанска България.
Стига сме се самобичували, че друг ни е освободил, казва на тази светла дата известният ни историк доц. Стефан Шивачев. В тази война приносът ни е бил достатъчно значим, за да кажем, че заслужаваме свободата си. „Българи от цялата страна участват в 12-те дружини на опълчението, което воюва на най-невралгичните пунктове на войната – героизмът на предците ни при отбраната на Стара Загора, при боевете на Шипка смайва дори руските офицери“ припомня историкът.
„Няма логика да смесваме събития отпреди 145 години с тези, които се случват сега. Всичките ни неуспехи идват от възприемането на свободата като слободия. Не трябва да си правим харакири за това, че сме били възстановени в малка територия“, казва още доц. Шивачев.
