Музей на румънските рекорди има в Букурещ. Той се намира на “Улицата на парфюма” №25 в бившата резиденция на писателката Силвия Керим. Музеят се простира на площ от 5000 кв. м., обхваща пет етажа, включва десет зали и е вписван седем пъти в Книгата на рекордите на Гинес заради внушителния си брой експонати – 30 000 тирбушона, 35 000 ютии, 15 000 подложки за ютии, 5000 предмета на тема еделвайс, 150 000 марки, 5000 фотоапарата. В музея има и много други съкровища – телефони, грамофони, камери, кантари, пишещи и шевни машини, мелнички за кафе, самовари, микроскопи, бинокли, компаси. Общо над 200 000 експоната и 100 частни колекции.
Тук могат да бъдат видени: най-скъпият тирбушон, изработен от метална част от Стария Лондонски мост (построен през 1176 г. и разрушен през 1831 г.) и продаден на публичен търг за 77 700 долара; най-малкият тирбушон в света, който прилича на бижу и може да се види през лупа; първата пишещата машина, патентована от британеца Хенри Мил през 1714 г.; пишеща машина, която отпечатва музикални ноти; пишеща машина за слепи, изработена от италианец през 1808 г.; пишеща машина Lambert – първата, която има две азбуки и печата на латиница и кирилица; първите телефони, произведени от Ericsson и Siemens, моделът фотоапарат, използван от Чарли Чаплин.
Докато разглеждаме музея, научавам, че през 1843 г. Карол Поп Сатмари – първият военен фотограф в света, отваря първото фотографско студио в Букурещ, а през 1958 г. Гаспар-Феликс Турнашон, известен като Надар, става първият човек в света, който прави въздушни снимки от балон на 80 метра височина, близо до Париж. Вниманието ми привличат тирбушоните за самоотбрана, шпионските камери от 20-те и 30-те години, грамофон, направен от черупката на раковина, фотографски камери от дърво и крокодилска и змийска кожа.
“На някои това може да изглежда като историята на един ексцентричен мъж и неговия огромен шкаф за играчки. Но „играчките“ имат специална история. Имат душа. Те са редки, чупливи и ценни. И се нуждаят от специално пространство и грижи. Екип от 30 души работи за реставрацията и експонирането на всеки предмет”, разказва за БТА директорът на музея Виктор Бота.
Създател и собственик е архитектът Йон Киреску. Обича да се шегува, че е “роден заразен със страстта да събира” и че “вирусът е наследствен”. Братът на дядо му бил директор на пощата в Клуж и колекционирал марки. Йон разлиства първия класьор на пет години и това запалва искрата. Любопитството му го кара да допълни колекцията с марки. После идва увлечението по събирането на ютии. Започва със седем, но ги трупа вече 20 години. Част от днешната му колекция принадлежала на немец, който имал фабрика и къща с басейн. “Но басейнът не беше пълен с вода, а с ютии. Отидох до Германия и натоварих 5000 ютии. Тежаха 22 тона”, спомня си Виктор Бота и допълва:
“Колекцията от марки се побира в куфар. Но когато става въпрос за ютии, нещата се усложняват. Един ден съпругата на Йон любезно го подкани да ги премести. След като беше окупирал всичкото възможно свободно пространство в дома им – в кухнята, в хола, в спалнята, в мазето, жена му му каза: “Или ги изнеси оттук или си тръгвай заедно с тях“. Йон я попита къде да ги закара, а тя му отвърна: „Направи си музей!“. Така се “роди” Музеят на рекордите. Заради жена му”.
След като преместват колекцията на Улицата на парфюма, приятели им казват, че сградата се издигнала с 3 сантиметра от земята. “Изглежда правдоподобно. Само железата тежат над 160 тона”, смее се Виктор.
Не по-малко лудо и забавно звучи и историята с тирбушоните, които архитектът събира от 12 години. “Йон имаше приятел, търговец на антики. При него за първи път видя мини колекция от 13 тирбушона. Първото нещо, което привлече вниманието му, беше техният дизайн. Различно беше и предназначението им – тогава например научи, че има и тирбушони за отваряне на парфюми. За шишенца с лекарства. За шишенцата с мастило. За бирени бутилки. За шампанско”, разказва Виктор Бота. Йон ухажва приятеля си шест месеца, докато накрая успява да го убеди да му даде колекцията си.
От 13 тирбушоните стават 30 000 – малки и големи, сребърни, със скъпоценни камъни, от слонова кост, с популярни личности, с еротични фигури. Познат на Йон подхвърля идеята да напише писмо до Гинес. Оттам веднага връщат кореспонденцията и признават, че дори те не са чували за подобна колекция – по мащаб и естетика.
“В музея има предмети, които повечето хора са виждали в къщите си или в тези на дядовците и прадядовците си. Самите обекти може да ви изглеждат прости, когато четете описанието им, но след като ги видите на живо, ще ги възприемете като произведения на изкуството, благодарение на специалния и разнообразен дизайн. Освен това чрез експонатите може да разберете напредъка, постигнат от човечеството, за да облекчи ежедневието си, да видите изобретателността на човешкия ум през различни етапи от неговата еволюция”, казва на финала на 4-часовата ни разходка из залите Виктор.
Между 60 и 90 минути са нужни, за да разгледате експонатите в една зала. Посещението на музея става само след предварителна уговорка в групи до 30 души. Резервацията се прави минимум 48 часа преди посещението. Билетът струва 60 леи (близо 24 лева). Учениците и студентите ползват отстъпка.
