Според Организацията на ООН за прехрана и земеделие близо 1/3 от храните, които са произведени в света или се губят, или се разхищават. В ЕС всяка година става дума за почти 59 милиона тона храни, а това се равнява на 131 кг отпадъци на човек годишно. В същото време цели държави по света са обречени на гладуване.
От годишен доклад на Световната организация по околона среда става ясно, че през 2022 година е била изхвърлена 1 милиард тона годна храна. Данните са в глобален мащаб. Проблемът с разхищението на храна е много голям, каза пред БНР Дарина Георгиева, изпълнителен директор на Българската мрежа на глобалния договор на ООН.
Георгиева допълни, че в България годишно се падат средно по 68 кг разхищавана храна на човк от населението. В предходни години се е стигало и до 88 килограма разхищение.
Няма огромна разлика между килограмите храна, разхищавана годишно в богатите и в бедните страни, уточни Георгиева. По думите ѝ, при домакинствата у нас разхищението се дължи на непланирано пазаруване и остатъци, които не можем да използваме, както и на презапасяване.
В бъдеще хем ще трябва да произвеждаме повече, за да можем да се изхраним, хем да изхвърляме по-малко, поясни Дарина Георгиева. Според нея можем да пазаруваме по-внимателно, например купувайки по-малки, вместо по-големи опаковки, както и да пазаруваме планирано и със списъци, „за да не се купува стихийно, привлечени от промоции“.
Днес Българската мрежа на глобалния договор на ООН и една от големите търговски вериги за хранителни стоки организират събитие на тема „Разхищението на храна като глобално предизвикателство“.