Ние, българите, никога нямаме време

Президентът Радев направи жест към електората на БСП. На „Позитано“ 20 ще имат две седмици – една за номиниране на премиер и една за кабинет. За да демонстрират своята безмерна загриженост за страната. Дето се вика, кой ти ги дава микрофоните и камерите за цели две седмици, в които си център на внимание.

Иначе работата е ясна: не са ПП и ДБ, които ще оглавят и ще участват в кабинет с мандат на БСП. При това крепен от вече изпедепцания трощач на мандати (и свои, и чужди) Станислав Трифонов.

За съжаление, няма да има време да си научим урока от изминалата година и половина и изборния маратон. Имам предвид не особеностите на българските политически игри, а тези на институциите. Все пак да се надяваме, че като си поблъскаме главите още някоя и друга година, ще се се сетим най-сетне да си зададем три главни, ама много главния въпроса:

– Защо изборният кодекс, най-важният за политическата система закон, се гласува точно като за Закона за пчеларството, т.е. обикновен кворум и с обикновено мнозинство?

– За какво са ни служебните кабинети и не можем ли като хората (eвропейците) да си караме до изборите с парламентарно избраното правителство?

– За какво ни е тази самоубийствена мандатна рулетка, която освен огромно губене на време веднъж едва не ни доведе до гражданска война (зимата на 1997 г.).

Но, както вече казах, нямаме време. Ние българите никога нямаме време. По причина, че времето за нищо го нямаме.