Имотите в чужбина на политици и магистрати остават тайна

Административен съд – София-град (АССГ) потвърди като законосъобразен отказа на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) да предостави имената на политиците и магистратите, за които е установила, че не са декларирали свои недвижими имоти и банкови сметки в чужбина. Това става ясно от прессъобщение от Антикорупционния фонд, цитирано от „Фокус“.

До съдебното производство се стигна, след като през март тази година Антикорупционният фонд (АКФ) подаде заявление за достъп до обществена информация до председателя на ДАНС с искане да бъдат предоставени данните на агенцията за лица на висши публични длъжности с недекларирани имоти и сметки в чужбина. От ДАНС постановиха отказ от предоставяне на информация, който сега е потвърден от АССГ, с което казусът приключва.

За първи път през 2019 г. в публичното пространство се заговори за проверка от ДАНС по инициатива на прокуратурата на такива лица. Резултатите от проверката са ѝ били предоставени, но никога не са били публично обявени, а им е поставен гриф за сигурност.

През 2021 г. вътрешният министър Бойко Рашков също споменава нееднократно в свои медийни изяви такъв списък от лица в политиката и магистратурата, като обещава да го обяви, но това така и не се случва.

Така се стига до март тази година, когато ДАНС отказва да предостави събраната от нея информация дори на парламентарната антикорупционна комисия с мотива, че данните били част от проверка на прокуратурата и било недопустимо да бъдат разгласявани без нейното разрешение .

„Отказът от прозрачност на всички замесени институции – прокуратура, МВР, ДАНС – по въпросната тема от изключителен обществен интерес ни накара да поискаме данните по единствения възможен за нас ред – този на ЗДОИ – коментира Андрей Янкулов, старши правен съветник в АКФ. – Основният ни мотив бе, че лицата на висши публични длъжности са задължени от закона да обявяват публично имуществото си както в страната, така и в чужбина. Респективно, онези от тях, които не са го направили, са нарушили закона и институциите, които са установили това, (в случая ДАНС) не могат да ги крият, а напротив – длъжни са публично да обявят подлежащите на деклариране данни.“

Според АССГ обаче ДАНС не се явявал задължен от ЗДОИ субект да предостави тази информация, тъй като тя следвало да се обяви от друг орган – Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на противозаконно придобитото имущество (КПКОНПИ).

„И преди да питаме задължения според АССГ субект – КПКОНПИ, знаем, че тъй като не тя е органът, установил несъответствието, а някой друг – ДАНС, тя ще отговори, че няма как да обяви нещо, с което не разполага. Успоредно с това очевидно няма и кой да задължи институциите, притежаващи информацията – прокуратурата, ДАНС, МВР, да я направят публична – такава, каквато в крайна сметка е по силата на закона“, допълва Андрей Янкулов.

„Ясно е посланието към лицата на висши публични длъжности: дори и ако не си декларират имотите и сметките в чужбина, въпреки че са длъжни, и това се установи – пак няма кой не само да изследва как е придобито това имущество, но и даже да го обяви публично“, коментира директорът на Антикорупционния фонд Бойко Станкушев.