![](https://ekspresso.bg/wp-content/uploads/2022/08/--------------------------------Cropped-1.png" "латвийски руснак Cropped (1)")
„Ако в дома ти влезе грабител или убиец, няма значение кой е, от каква националност е, дали е рускоговорещ или не – нямаш време да мислиш. Ако е имал наглостта да дойде и да разрушава твоя дом, да убива и измъчва твоите близки, той вече не е брат и приятел.“
Това са думи на майор Анатолий Дерюгин пред кореспондент на БиБиСи. Дерюгин е руснак. Кадрови военен. Командир от Националните въоръжени сили на… Латвия.
„Израснах в рускоезична среда. По националност съм руснак. Но по никакъв начин не се асоциирам с Руската федерация или „руския свят“, казва майор Дерюгин.
Анатолий Дерюгин е един от многото латвийски граждани, готови да воюват срещу всеки агресор, даже ако отсреща на фронта се окажат руснаци, какъвто е и самият той.
Такива като Анатолий стават все повече – латвийските руснаци (а те са 40% от населението на малката балтийска република) масово захвърлят „руския свят“, като най-ясен индикатор за процеса са социологическите проучвания по въпроса за войната в Украйна.
Според изследванията на компанията SKDS, в момента само 12% руснаци в Латвия поддържат войната на Путин, като 5% я поддържат „решително“. През март поддържниците са били два пъти повече – 22%. Директорът на SKDS Арнис Кактинш смята, че това е следствие и на блокирането на 131 руски сайта и на руските пропагандистки тв канали.
Според него повечето латвийски руснаци нямат нищо общо с Русия, освен езика.
„Това, че съм руснак, не ме прави част от руския народ. Както един австралиец, чийто роден език е английският, не става автоматично англичанин“, каза пред БиБиСи и депутатът от латвийския парламент Борис Цилевич. А Цилевич е трудно да бъде наречен антируски политик, напомня агенцията. Неговата партия „Съгласие“ винаги е разчитала на руските избиратели, а до 2014 г. дори имаше договор за сътрудничество с путиновата „Единна Русия“.
Друга причина за тези настроения сред руснаците от всички балтийски страни е неоспоримият факт, че членството в Европейския съюз (от 2004 г.) донесе на Латвия, Литва и Естония лична свобода, качество на живот и блага, несъизмерими с тези в днешна Русия.
„Желанията Латвия да стане част от Русия, или да дойде Русия да ни освобождава, са в пъти по-слаби, отколкото дори в Украйна“, коментира политологът Филип Раевски.
Междувременно руски граждани, намиращи се в Естония, решиха да протестират в Талин срещу премахването на входните визи за руснаци и излязоха да развеят знамената си на площада. В резултат на това всички бяха тихо и спокойно отведени в полицията, където им бяха връчени предизвестия, че до 3 дни трябва да напуснат страната.
