Децата Ви, внуците Ви ще Ви съдят!

Мълчах си. Когато един зеленочорапен “премиер” нямаше топки да ми каже в очите, че ме освобождава (вероятно защото е специална освободителна операция). Когато караше министърът му да ме моли да кажа, че си тръгвам “по лични причини”. Когато трябваше да пазя стабилността и интегритета на служебния кабинет,… въпреки всичките му управленски и експертни дефицити. Мълчах.

Мълчах, когато псевдоменсаджийски медузи обиждаха, заплашваха, уволняваха, обезкървяваха екипа.

Мълчах, когато комплексите им водеха до назначаване на любовници, трудоустрояване на некомпетентници, преустройване на стаички за почивки.

Мълчах, когато най-важния проект, върху който екипът работеше денонощно се реализира с грандиозен ИВЕНТ след купища лъжи.

Мълчах, когато гледах Гоце и Фандъче да ръкопляскат, вероятно докато единият съживяваше в пернишкото си съзнание любимия си Златен шлем, а другата редеше жълти павета от Стара Загора до Комотини.

Мълчах, докато вербалната им логорея убиваше всички усилия, с просташко-махленски изказвания за хаос и разруха. От същите разрушителни селяндури, изкарващи средствата си… с платена любов за възрастни дами.

Мълчах за “международния им опит” завършил с дисцип-уволнения.

Мълчах си, докато руската история доведе до “неминуеми преговори с Газпром”, но… пък нямаше кой да ни вдигне телефона.

Мълчах, когато “търговете” реализираха по-лошо структурирана цена от гръцки доставчици… с удобни обещания, нищо че от април месец в рамките на 24 часа се използваха по-добри предложения на ПРОЗРАЧЕН БОРСОВ МЕХАНИЗЪМ.

Мълчах, когато обясняваха как “азерските количества текат заради нас”, въпреки, че всички документи са разписани много, много по-рано от една друга администрация.

Мълчах, когато приятели от съседни държави се обаждаха и питаха “как е възможно, когато Вие изкарвате най-много пари от енергетика сами да си ограничавате приходите с гласуванията си в ЕК?”….

Мълчах, когато инвеститори се обаждаха и казваха “замразяваме, защото се страхуваме да инвестираме в България”.

Мълчах, докато реализираха кротичко министерско ОПГ, фокусирано върху ясно установени фирмички и удобни (извадени от нафталина) компанийки.

Мълчах, докато гледах как се променят поръчки, структурират се извънредни бордове.

Мълчах. Докато лъжеха за протоколи, документи и заповеди.

Мълчах, докато некомпетентността им водеше до разруха сред бедствие и ненужни “ограничителни режими”.

Мълчах, докато нарушаваха закони. Докато обикаляха Турция, докато препоръчваха компании да доставят газ (пък те шиели пантофи).

Мълчах и чаках. Избори и … бъдеще. Истина и събуждане. И няма. С мълчание не стана.

Мълчах и гледах. Информационно обслужване. Венецуелски практики. Удобни про-руски възходи и грандиозни човешки падения. И изчистване на неудобните. Контролирана манупулация и щастливи администрации.

2 дни срам. Парламентарен Позор. В мътната вода… риба се ловяла най-добре. И сред цялата пушилка… ТОВА.

7 месеца мъка. Запазване на междунареден екип, подготовка на проект, работа с регулатори създаване на НЕЗАВИСИМА БЪЛГАРСКА ЕНЕРГЕТИКА, с подкрепа от всички наши европейски и трансатлантически партньори. Изпратена в кофата. От гълъби, медузи… а иначе просто родоотстъпници. Или прости родоотстъпници.

Обърнете се към близкото си минало. Отношението на Газпром към България не ви ли стигна, господа? Извинете, другари! Не ви ли стигна?! Колко още ще се навеждате?! Не ви ли стигна да унижавате нацията ни?! Докога ще превръщате България в заложник на един ненормален сатрап с имперски или просто наполеонови комплекси?! 40% от локалната ни консумация зависи от АЕЦ Козлодуй, безсрамници!!! Безродници!

Мълчанието свърши! Няма да забравя. Историята и документите остават. Вашите имена остават. Близките Ви ще знаят. Децата Ви, внуците Ви ще Ви съдят!

От Фейсбук профила на автора. Заглавието е на редакцията.