КЗК глоби варненската топлофикация с 845 794 лева

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) наложи имуществена санкция в размер на 845 794 лева за извършено от „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД за нарушение на Закона за защита на конкуренцията, съобщава Комисията.

Нарушението се изразява в злоупотреба с господстващо положение, насочена към ограничаване на търговията и техническото развитие на пазара на дялово разпределение, извършвана чрез насърчаването на разпределение на топлинна енергия за отопление без технически средства за нейното измерване, както и чрез едностранна подмяна на водомери на клиенти, обслужвани от други топлинни счетоводители, възпрепятствайки тяхната дейност, което засяга пряко или косвено интересите на потребителите на територията на гр. Варна.

Производството пред КЗК е образувано по искане на топлинния счетоводител „Холидей и Райзен“ ЕООД – Варна.

„Веолия Енерджи Варна“ ЕАД се явява единствен участник и предприятие с господстващо положение на пазара на пренос и доставка на топлинна енергия, предназначена за потребители в сгради етажна собственост на територията на гр. Варна. Този пазар от своя страна оказва пряко влияние на вертикално свързания пазар на дялово разпределение на топлоенергия в сгради етажна собственост, където „Веолия“ е конкурент на „Холидей и Райзен“ ЕООД и останалите топлинни счетоводители.

Анализираното поведение на „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД се осъществява чрез прилагане на цялостна стратегия по ограничаване на пазара на дялово разпределение в гр. Варна в периода 2015 – 2020 г., водеща до отлив на потребители и последващо свиване на дейността на опериращите на пазара топлинни счетоводители.

Стратегията на дружеството е да мотивира клиентите да напуснат пазара на дялово разпределение чрез практики, извършвани като топлопреносно предприятие. Тези практики най-общо се обособяват в насърчаване на разпределянето „по обем и максимална мощност“, без да се държи сметка за действително потребеното количество топлинна енергия, както и в извършването на безплатна подмяна на индивидуални водомери на клиенти, които по договор се обслужват от други топлинни счетоводители, с което се затруднява или възпрепятства дейността на топлинните счетоводители и в дългосрочен аспект засяга потребителските интереси.

Горепосочените практики не могат да бъдат оправдани като енергоефективни мерки. Доколкото подмяната на индивидуалните водомери се свежда до конкретна марка, то по този начин се ограничава търсенето на други марки водомери, предлагащи също дистанционен отчет. Същевременно, насърчаването на разпределение „по обем и максимална мощност“ само по себе си изключва ползването на техническите устройства, с които се измерва и изчислява индивидуалното потребление на топлинна енергия, поради което не може да бъде третирано като мярка за енергийна ефективност.

Предвид това КЗК счита, че посочените практики, разгледани в тяхната съвкупност, представляват форма на поведение, което топлопреносното предприятие представя като насочено към постигането на енергоефективни цели, но в действителност преследва антиконкурентни ефекти.