Футболният отбор на Аржентина тръгна с унизителна загуба на световнот първенство, за да спечели титлата, убеждавайки дори своите врагове, че сега е техният ред и че това е техният мундиал. Обяснението на успеха, анализа на слабостите, и от коя страна на Марадона ще стои Меси в историята на футбола разказва Владимир Стоичков пред БНР. Той е бивш спортен журналист в България, а от дълги години живее в Южна Америка, където е преподавател.
Владо, ти предупреди след загубата от Саудитска Арабия, че този отбор не е случаен и ще се изправи на крака и позна. Защо беше толкова убеден?
Има неписани закони във футбола. Например, че след като се натрупа дълга серия без загуба, тя рано или късно идва. И когато загубиш от отбор, който е под твоето ниво, това е „шампионска загуба“, сигналната лампичка, която светва. След нея нещата трябва да подобрят и започваме наново. Нивото го имаха, отборът е млад, не са най-добрите играчи в света в никакъв случай, Франция и Бразилия примерно имат по-добри отбори. Но аржентинците имат този хъс, който в кризисни ситуации им дава предимство. И умеят да печелят мачове срещу по-добри отбори – нещо, което Бразилия не може и много други не могат. Англия например не може, Уругвай понякога. Италия…това е италианската жилка – „превъзхождат ме, но ще успея“! Те след загубата от Саудитска Арабия всеки мач им беше като финал и не можеха да си позволят да загубят – както си го позволиха Франция и Бразилия например.
Защо често се случваше аржентинците да бъдат догонвани в резултата, обръщани и тогава играта им се променяше и не доминираха?
Отборът е много млад, като изключим Меси, Отаменди и Ди Мария. А и футболът се е уеднаквил. Вече не можеш да поддържаш едно ниво 90 минути. А и един удар може да реши всичко, както видяхме във финала с Франция. С Нидерландия например се игра мръсно. Аржентинците умеят да играят „кучешки футбол“ – когато се играе мръсно, те отговарят. Когато се играе атрактивно – пак. Имат отговор за всяка версия.
От коя страна на Марадона ще застане Меси в пантеона на футбола?
Това са две различни съдби. Меси го вземат като дете в Барселона. Сега, при Скалони, отборът е изграден около Меси. Той и в Барселона си извоюва с времето този статус и често тимът зависеше от него. Освен това има техника като Марадона. Има повторения при двамата. Разликата беше, че Меси е по-затворен на терена, не говори много, няма го лидерството у него. Марадона е типичен аржентинец – от ниските класи, стигнал до максималния успех.
Но на световното Меси имаше и няколко „марадонски“ изяви, като „Какво ме гледаш, тъпанар“, както каза на холандеца, или че не подаде ръка на Левандовски, защото той беше говорил срещу него. И казаха: „Меси проявява характера на Марадона“, а на тях им трябваше точно този хъс. Но като техника и двамата са на едно ниво и заедно с Пеле са тримата най-велики в историята, поне аз така мисля.
Видяхме, че феновете на Бока Хуниорс и Ривър Плейт се обединиха около успеха?
Когато играе националният отбор, клубните вражди изчезват, въпреки че в Аржентина те са сериозни, кървави. Навремето, при президентството на Кристина Киршнер, тя обедини футболните фенове в една организация. И те отидоха обединени на световното първенпство в Бразилия. Там Аржентина беше „домакин“. Същите хора отидоха в Русия, на другия край на света и в някои мачове имаше повече аржентинци, отколкото европейци. А за Катар да не говорим. Много от хората заборчляха, за да отидат там. Това са хора, които или нямат работа, или ако имат е скромна. 4-5 хиляди човека отидоха „на всяка цена“. За тях Марадона е бог. Защото е отмъстил за войната на Малвините. Тук имам приятели англичани, те казват, че са забравили, че е имало война. Аржентинците все още го пеят, ако им слушаш песните. Те са много свързани със спомена и с историята, и превръщат футбола в сцена на тази изява.
Нормално ли е това умопомрачение, което видяхме при пристигането на отбора-шампион в Буенос Айрес – смъртни случаи, голи жени по улиците?
За тях това е максималната изява, моментът на десетилетието. В такъв момент отиват в крайност, делириум. А и на улиците излязоха 5 милиона човека – една България, просто можеше да се случи. Живял съм там, вторият ми син се роди в Аржентина, но ми е трудно да приема тази лекота, с която прекрачват границата. Един и същи човек, когато влезе на стадиона – виждаш друга личност. И не говорим за барас бравас, а за хора от офисите, скромни, възпитани.
А защо при това обединение футболните национали отказаха посещение в президентския дворец?
В Аржентина е голяма смесицата на различни общности – евреи, славяни, много италианци, много испанци, потомци на фашисти. Там консенсусът е невъзможен. Натискът върху футболистите е огромен и според мен, те се предпазиха, защото в Аржентина сега има много размирици, хората се делят на перонисти и контраперонисти и отборът избра да не заема позиция.
В Европа се засилва тенденцията футболистите да са деца от емигрантските общности или от крайните квартали и все по-малко деца от богати семейства ритат топка. В Южна Америка същото ли е?
Тук винаги го е имало. Тук бедни и екстремно бедни са мнозинството, около 80 процента. При богатите семейства детето се готви да поеме семейния бизнес, или да стане адвокат. А и от долните класи имат повече глад за реализация, защото ако не се реализираш, другият път за заможен живот е нелегалният бизнес, дрогата, бандите. И оттук и важността на един успял футболист като пример за подражание за останалите.
Колегата Румен Пайташев, който е бил многократно в Южна Америка, твърди, че аржентинците са най-мразените на континента. Вярно ли е и защо?
Да, защото при формирането на държавите тук Аржентина става най-европейската. Тук местното население е избито, а не са докарвани роби. И почти всички, особено в Буенос Айрес, имат италиански или испански корен, европейски корен. Даже един писател беше казал, че аржентинците са италианци, които говорят испански. И оттук тяхното самочувствие, и гледат високомерно на останалите. Оттук и обратното отношение на другите към тях: „Тези са много надути“. Но! Голямата изненада! Когато играеше Аржентина сега, всички в Латинска Америка, включително бразилците – а тяхната вражда е голяма – искаха тя да стане шампион.