Минималната работна заплата ще е 50% от средната

Минималната работна заплата за страната за следващата календарна година се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година. Това решиха депутатите с приетите на второ четене изменения в Кодекса на труда. „За“ измененията гласуваха 159 народни представители, нямаше против, 44 се въздържаха.

Според приетите текстове размерът й не може да е по-нисък от определения за предходната година. Депутатите отхвърлиха предложение на левицата, формулирано като редакционна поправка, законът да влезе в сила от 1 юли 2023 г. Председателстващият заседанието Йордан Цонев отбеляза, че с отхвърлянето на това предложение механизмът за определяне на минималната работна заплата ще влезе в сила от началото на следващата година.

В хода на разискванията Искрен Арабаджиев от „Продължаваме Промяната“ отбеляза, че идеята на законопроекта е да въведе предвидим механизъм за определяне на минималната работна заплата. Растящата инфлация и системното подценяване на размера на минималната работна заплата спрямо общото ниво на възнагражденията водят до неадекватност на доходите на множество хора и ги поставя в реален риск от попадане под линията на бедност в следващите месеци и години, добави депутатът. Според Арабаджиев обвързването със средната работна заплата ще доведе до по-голяма подкрепа и по-справедливи възнаграждения.

Севим Али заяви, че ДПС ще подкрепи предложението размерът на минималната работна заплата да е 50 процента от средната работна заплата и е за създаването на такъв механизъм. Той отбеляза, че в България между 650 и 700 хиляди души работят на минимална работна заплата, от които 40 хиляди са в публичния сектор.

Деница Сачева от ГЕРБ-СДС заяви, че за да се спрат различните спекулации оттеглят предложението си за „брутна минимална работна заплата“ и предложиха отпадане на думата брутна. На първо четене депутатите приеха минималната работна заплата да се определя като „брутна минимална работна заплата“. Това предизвика критиките на левицата, че с вкарването на понятието брутна отпада клас прослужено време и реално доходите вместо да увеличат ще бъдат по-ниски.

Георги Свиленски от „БСП за България“ отбеляза, че след 41 опити най-накрая този кодекс ще се гледа. Той припомни, че волята на народните представители при приемането на законопроекта на първо четене е била минималната работна заплата да бъде 850 лв. Докато ние обсъждаме минималната работна заплата – в едно от търговските дружества в Министерство на отбраната заплатата на изпълнителния директор е 14 хиляди лева, тоест тя е 20 минимални заплати, коментира депутатът. Колегата му Драгомир Стойнев посочи, че минималната работна заплата е създадена, за да се търси социална справедливост и да се преодолее експлоатацията на работника, защото България е на първите места по брой работещи бедни. Лидерът на левицата Корнелия Нинова благодари на синдикатите за присъствието им по време на дебата. За нас тази тема е традиционна, последователна в годините на управление, и в опозиция, каза тя. Нинова отбеляза, че повишаването на доходите на работещите, особено когато става дума за работещи бедни, половин милион българи, е изконна битка за левицата. Ние от БСП внесохме промени в КТ на 21 октомври 2022 г. Оттогава досега над 40 предлагахме разглеждането на законопроекта, добави Нинова, след което апелира в последните дни от работата на това Народно събрание да бъде прието и това предложение на левицата, с което половин милион българи ще получат подкрепа.