Заминавам за Австралия. Да събудя заспалата ни държава

Вече е ясно. Ще участвам на Световно първенство за трансплантирани в Пърт, Австралия, през следващия месец – 15-21 април. Пак ще плувам. И пак ще представям България на голям спортен форум за хора с трансплантирани ограни, както съм го правил на Европейски първенства (ковид пандемията спря състезанията ни и голям форум не е имало от 2019 г.).

Благодаря на Оги Ганчев (с трансплантирано сърце), който е достатъчно луд като мен да ми се върже на акъла, да отидем заедно на другия край на света и да (по)кажем колко е важно в България да има трансплантации, за да живеят активно всички, които очакват нов орган.

Многократно съм казвал и доказвал колко важно е това, което правя. Сигурно ще има и такива, които ще кажат, че е цинично да ходим на състезания за трансплантирани при положение, че у нас няма трансплантации. Може и да са прави от тяхната си гледна точка. Аз смятам точно обратното.

Трансплантациите са живот и точно заради това не бива да спираме да показваме колко е важно донорството. Ще спра до тук по темата. По нея ще имаме достатъчно поводи да говорим и занапред.

Друго искам да споделя. То е лично.

Държава, която може да прави трансплантации и да реализира донорски ситуации имаме. Аз и Оги Ганчев сме живото доказателство. Но я няма другата държава – онази, която да развива онова, което проф. Александър Чирков, проф. Петър Симеонов (светла им памет) и много други лекари положиха преди години. Трансплантациите в България към днешна дата са нищожно малко. Хората, чакащи за органи умират. Не дочакват. През последните 3-4 години е отчайваща ситуацията. През 2018 г. управляващите закриха Изпълнителната агенция по трансплантации. От тогава нещата станаха от зле по-зле.

Отиваме в Австралия, за да събудим заспалата по отношение на донорство и трансплантации държава.

И ще го направим. Сигурен съм.

Отиваме благодарение не на държавата, а на хората. Хората, които вярват в нас, вярват в каузата на донорството и ни подкрепят.

Получих спонсорство от Човеци, които лично не познавам. Те се свързаха с мен. Участието ми на Световното е благодарение и на такива, които познавам. Не съм търсил подкрепата им. Те поискаха да съм част от това Световно.

Ще си позволя да споделя техните имена (дано не ми се разсърдят, защото не съм ги питал). Няма да ги тагвам тук. Няма да пиша и фирмите и организациите, които представляват. Тези Човеци, според мен, направиха за моята кауза да участвам на Световно първенство за трансплантирани повече, отколкото направи държавата, за да стимулира трансплантираните хора да бъдат активни:

Николай Рибаров

Георги Петров

Георги Боянов

Д-р Светлозар Ботев

Станислав Дечев

Димитър Ангелов

Алдин Кременов

Володя Златев

Мирослав Ганчев

На всички тях обещавам, че в Пърт няма да съм последен!

Там ще плувам за всички пациенти, които очакват нов орган и за всички лекари, медицински сестри и немедицински персонал, които вече 10 години се грижат за това да бъда във физическо и психическо състояние, което ми позволява да се боря за каузата ни! Щу плувам и за всички трансплантирани хора от България и за техните семейства, които искат да водят нормален начин на живот.

Всички вие, Човеци, ми давате такава сила и вяра в това, което правя, че няма как да не успеем заедно! Вярвам, че скоро България отново ще се върне на картата на успешно реализираните донорски ситуации и ще има много повече трансплантации! Няма начин да не успеем!

*Снимката е от заготовката на екипите, които Flair брандира, за да бъдем с Оги в Австралия облечени по начин, по който да се гордеем, че сме трансплантирани от български лекари в България!

Текстът е от Фейсбук профила на автора, заглавието на редакцията