През 1990 Литва връща своята независимост и една от първите задачи в страната е да започне масово да унищожава паметниците от съветско време.
Един находчив милионер, който се занимава с отглеждане и търговия на гъби, се сеща, че паметниците могат да служат като туристическа атракция и дори да му донесат печалба.
Бизнесменът се казва Вилюмас Малинаускас и през 1998 му е разрешено монументите да станат негова собственост.
През тази година Министерството на културата на Литва окончателно се отказва да носи отговорност за съветските скулптури и разрешава на Малинаускас да прави каквото реши с тях.
На предприемача му трябват три години, за да обособи и през 2001 официално да отвори парк „Грутас“ – музей на социалистическото изкуство.
Паркът се намира до град Друскиникай, на 130 километра от столицата Вилнюс. Работниците в парка носят копия на съветски униформи, каквито са носили служителите на лагерите ГУЛАГ.
Паркът веднага започва да привлича посетители. Той е разположен на площ от 50 акра, върху който е изградено точно копие на трудов лагер. „Грутас“ е заобиколен от бодлива тел, има въоръжена охрана и високоговорители точно като в лагерите на ГУЛАГ в Сибир.
Обиколката на парка обикновено отнема около четири часа на спокоен ход. Снимането със съветските монументи е разрешено.
В музея има 86 статуи на 46 творци, разпределени на тематични кръгове. Един е посветен на Червената армия, друг на трудовите лагери, трети на партизанското движение.
За по-младите посетители на „Грутас“ има информационни табла, които обясняват коя личност каква е и с какво е допринесла за СССР.
Скулпторите, работили по монументите в парка, също са доволни от създаването му. Вече покойният Константинос Богданас казва през 2017 за The Economist, че въпреки идеологията, с която тези паметници са натоварени, те все пак са произведения на изкуството и са част от историята на Литва.
„Нерон е бил садист и все пак има десетки негови скулптури“, припомня Богданас.
Входът за парк „Грутас“ започва от 146 долара.