ПП-ДБ представи управленска програма и проектокабинет

Влизането на България в Шенген и в еврозоната, борбата с инфлацията, изпълнението на всички забавени условия и мерки по националния План за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и промяна в подхода при подбора и финансирането на регионални проекти със засилена прозрачност. Това са основните приоритети в управленската програма на коалиция „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“, съобщи номинираният за министър-председател акад. Николай Денков.

ПП и ДБ представиха предложенията си още преди връчването на първия мандат, след като това поиска от тях лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Той призова да му бъдат представени имена за втория мандат,  преди той да вземе решение как да подходи към първия.

Ако получи подкрепа, правителството на ПП-ДБ ще направи всичко необходимо за присъединяването на България към Шенгенското пространство още през тази година, гарантират от двете формации.  Предвиждат се въвеждане на комплекс от антикорупционни мерки (вкл. на механизъм за разследване на главния прокурор), реформа в структурата на службите за сигурност и засилване на граничния контрол по външните граници заради усиления мигрантски натиск.

За да успеем да влезем в еврозоната не по-късно от 1 януари 2025 г., ще се приемат бюджети за 2023 и 2024 г. с 3% годишен бюджетен дефицит и стабилни държавни разходи, без прекомерно теглене на държавен дълг. Ще се проведе и мащабна разяснителна кампания, която да отговори на съществуващите притеснения и да опровергае разпространената дезинформация, съобщават от ПП-ДБ.

Пряко свързана с влизането в Еврозоната е борбата с инфлацията. Коалиция ПП-ДБ потвърждава ангажимента, поет в предизборната й програма: да въведе реален контрол върху нелоялните търговски практики и изкуственото завишаване на цените за потребителите чрез активизиране на комисиите за защита на конкуренцията и за защита на потребителите – за борба срещу картела при горивата и необосновано високия скок в цените на основните хранителни стоки. Ще продължи политиката за прекратяване на енергийния монопол на външни доставчици на електроенергия и природен газ за България, която бе причина за неконкурентно високи цени на енергоизточниците у нас. Ще се осигури достъпност, прозрачност и предвидимост на цените на електроенергията и природния газ за потребителите и бизнеса.

Българското земеделие ще стане национален приоритет, ще се подкрепя производството на български храни чрез повече целеви субсидии за малки и средни производители. В същото време ще се засили контролът върху целесъобразното използване на субсидиите и срещу злоупотреби. Ще се работи също за скъсяване на веригите за доставка с цел намаляване на разходите за транспорт и съхранение и елиминиране на нуждата от посредници.

ПП-ДБ си поставя за цел България да получи второто плащане по националния План за възстановяване и устойчивост и да започнат решителни стъпки за усвояване на следващите плащания. Както евентуален редовен кабинет на ПП-ДБ, така и парламентарната група на коалицията, ще положат всички усилия за приемане на забавените закони и останалите мерки, свързани с НПВУ, пишат от двете формации.

Подборът и финансирането на регионални проекти ще се извършва по нов начин. Ще се отделят над 2 мрлд. лева за общински проекти и ще се приеме предвидима и обективна методика за тяхната оценка.

Преди да бъдат отпуснати с постановление на МС, проектите ще трябва да бъдат защитени пред ресорната комисия в парламента. Така ще се гарантира максимална публичност и прозрачност при целесъобразното изразходване на финансовия ресурс за общините. Всеки потенциален бенефициент (община или друга институция) ще трябва публично да обоснове защо неговият проект заслужава да бъде финансиран и как това ще подобри живота на гражданите в съответното населено място.

Ето и имената в проектокабинета на ПП и ДБ:

Министър-председател – Николай Денков. Той вече веднъж бе кандидат за премиер от ПП в предишното народно събрание. Бил е служебен и редовен министър на образованието.

Министър на финансите – Асен Василев, който е съпредседател на ПП и заемаше поста в първото служебно правителство на Стефан Янев и редовното на Кирил Петков.

Министър на вътрешните работи – Андрей Янкулов.

Министър на правосъдието – Милен Матеев, бивш депутат от ПП и председател на комисията по правни въпроси на парламента в предишния мандат.

Министър на енергетиката – Радослав Рибарски, който е депутат от ПП.

Министър на регионалното развитие и благоустройството – Андрей Цеков, бивш зам.-министър във ведомството и депутат от ПП.

Министър на външните работи – Ирена Димитрова, бивш зам.-министър.

Министър на иновациите – Даниел Лорер, който заемаше поста и в правителството на Кирил Петков. Лорер е сочен за третия „силен“ в „Продължаваме промяната“ след Кирил Петков и Асен Василев.

Министър на здравеопазването – д-р Христо Хинков, дългогодишен директор на Националния център по обществено здраве и анализи.

Министър на транспорта – Георги Гвоздейков, бивш депутат от ПП и директор на дружеството за въздушни линейки „Хели Мед Сървиз“, което бе закрито.

Министър на образованието и науката – проф. Генка Петрова, бивш зам.-министър.

Министър на отбраната – Тодор Тагарев, който заемаше поста в едно от служебните правителства, назначени от президента Росен Плевнелиев и трябваше да стане министър в правителството на Кирил Петков, след като бе махнат Стефан Янев.

Министър на труда и социалната политика – Иван Кръстев, бивш заместник.

Министерство на икономиката – Юлиан Войнов, финансист и икономически анализатор, преподавател в Стопанската академия в Свищов.

Министър на електронното управление – Александър Йоловски, бивш зам.-министър.

Министър на земеделието – Христо Даскалов, бивш шеф на Българската агенция по безопасност на храните.

Министър на околната среда и водите – Юлиан Попов, който вече веднъж бе служебен министър в това ведомство.

Министър на туризма – Гергана Кабаиванова

Министър на културата – Яна Генова

Министър на спорта – Димитър Илиев, автомобилен състезател, който в кабинета на Кирил Петков бе сложен начело на агенцията за безопасност на пътищата.