Скритите послания на протеста

Ако мерим значимостта на събитията, които предстоят в Скопие, с важността на чуждестранните гости, които идват за подкрепа, днешните дебати в парламента с участието на Урсула фон дер Лайен би трябвало да получат прилагателното исторически.

То вече и се случи, още когато стана ясно, че спикерът на събранието Талат Джафери е насрочил за 14 юли пленарна сесия за обсъждане и евентуално приемане на пакета документи, които наричаме предложение на френското председателство за деблокиране пътя на Северна Македония и на Албания към пълноправно членство в Европейския съюз. Въздържам се да го определя като инструмент за преодоляване на спора между София и Скопие, защото по същество той изразява позицията на целия Европейски съюз, в който България членува от началото на 2007 г.

       Талат Джафери, някогашният командир на бунтовническата Армия за национално освобождение (АНО), която през пролетта и лятото на 2001 г. воюваше с властите в Скопие по ридовете на Шар планина, можеше да насрочи заседанието на парламента и на друга дата. Пакетът документи от френското председателство бяха внесени от правителството на премиера Димитър Ковачевски в понеделник, 11 юли. За същия ден обаче вече имаше дневен ред с една-единствена точка – актуализация на бюджета на държавата.

Тема достатъчно нервна, а и отличен терен за популизъм в изказванията на всеки един от депутатите. Обикновено, по вече утвърдена парламентарна традиция, дебатите в такъв случай продължават не по-малко от пет дни. Значи най-близкият срок, в който френското предложение можеше да влезе в залата, бе в събота, 16 юли. Нищо че е почивен ден, народните избраници и друг път са се събирали в събота, пък и парламентарната ваканция започва следващата седмица. Дали пратениците са претупали дебата по бюджета, не съм сигурен.

Но е факт, че Джафери избра предложението на френското председателство да бъде обсъждано в деня, в който Франция чества своя национален празник. Нали се сещате – 14 юли 1789 г., сриването на Бастилията и така нататък. Ако това е знак на уважение към държавата, изготвила  пакета документи за изход от блокадата по европейския път на Северна Македония и настояла с всички средства той да бъде приет, значи е един недвусмислен сигнал, че нещата отиват на добре. В смисъл, послание на благодарност към Париж, който в рамките на шестте месеца начело на Съвета на ЕС, въпреки двата изборни цикъла в държавата – президентски през април и парламентарни през юни, си свърши работата. Можем да имаме претенции само за тайминга, в който документите от пакета на предложението видяха бял свят.

В последните дни, да не кажа часове, та се наложи такова бързане у нас, че гласуването с „да“ в Народното събрание и до днес, сигурен съм, и в бъдеще ще остава усещането за горчив вкус в устата. Някакво чувство на недоизреченост, на недоработеност, на липса на прецизност витае във въздуха. Но стореното – сторено! Лично за мен онези 170 депутати от всичко 240, които подкрепиха френското предложение, не бяха достатъчни да защитят нуждата от тържественост, когато се приема такъв важен акт, свързан със Северна Македония. Може и да съм остатъчно и ненужно романтичен в тези прагматични и нервни времена, но ми се струва, че когато българският парламент приема решение, което да отвори пътя към европейското семейство на държавата и хората в нея, приемани от нас за най-близки, то трябва да бъде приемано с пълен консенсус на народните представители. Без изключения! Е, ако има и някой аплауз, ще бъде добре. Все пак става дума за Македония, дявол да го вземе!

А че въпросният дебат е от изключително важно значение за всички граждани на Северна Македония, няма никакво съмнение. Спомням си каква инвазия на високопоставени представители на международната общност имаше в Скопие, когато ставаше дума да се ратифицира Преспанският договор с Гърция. И преди референдума „за“ или „против“ Договора, организиран несръчно от тогавашния премиер Зоран Заев, и преди самото обсъждане в парламента, Скопие бе посетено от всички съществени фактори от Европейския съюз. Дори самата Ангела Меркел кацна край Вардар, а Емануел Макрон отправи видео послание с препоръка споразумението с Атина, което предвиждаше конституционна промяна на името на държавата, да бъде гласувано. И Федерика Могерини, тогавашната шефка на дипломацията на Европейския съюз, дойде тъкмо когато събранието взе да се събира. Както сега председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ще говори пред сегашния състав на парламента все с надеждата, че думите ѝ ще бъдат чути и ще бъдат схванати правилно. Самата председателка на Европейската комисия, и ако това не е ниво! Без никакъв риск можем да кажем, че вербално тя широко ще разтвори вратите на ЕС пред гражданите на Северна Македония, ще ги увери, че няма съмнения за тяхната идентичност, основани на тяхната представата за историята и за езика. Какво друго да каже?

В Брюксел знаят кои са камъчетата, които убиват в обувките на политиците в Скопие, и затова с подходяща реторика ще се опитат да помогнат болката да се преодолее и предложението да се приеме. Ще го следим внимателно, защото имаме усещането, че в стремежа да убедят хората край Вардар колко полза ще имат от членството си в ЕС и как това не поставя под съмнение прословутата им идентичност, понякога представителите на международната общност разтварят повече ветрилото на обещанията, та предизвикват съмнения за нарушаване на духа и буквата на самото френско предложение. Същото, което нашето Народно събрание прие, та започваме да се питаме къде е истината – в пакета, гласуван от нашите народни представители, или в логореята на представителите на международния фактор. Увлечението им да ръсят с розова вода скептичните граждани на Северна Македония може да има само един резултат и той е все по-нарастващо подозрение у нас за това, че сме излъгани. За пореден път. Дано всичко да е само „предпарламентарна реторика“, та после нещата да си дойдат по местата.

Добре, приемаме, че някогашният офицер от Югославската армия, временно бунтовник и командир на АНО от Шар планина от 2001 г., после един от основателите на партията Демократичен съюз за интеграция на Али Ахмети, за кратко министър на отбраната и сега шеф на парламента на Северна Македония, албанецът Талат Джафери е проявил дипломатичен усет и такт, типично по френски, насрочвайки дебата за предложението на ЕС за 14 юли. По този начин, как да го кажа, е „измил лицето“ на политическия елит, на интелектуалците, на академиците от МАНУ, на тайните служби, на църквата и на всички, свързани с „дълбоката държава“ край Вардар, които реагираха негативно на идеята предложението на френското председателство да бъде прието. Даже не говоря за хората от улиците и площадите, които, без да познават съдържанието на пакета документи, излязоха на протести, верни на рефлекса, насаждан с десетилетия, че щом нещо идва от страна на България, то априори трябва да се отхвърли. Пък ако това стане с изпускане на енергия чрез примитивни апели и лозунги, още по-добре. В този смисъл нищо ново под слънцето. По-добре навън, отколкото да питат защо цените са такива и онакива, или нещо друго, което очевидно ги удря по джоба.

Да, протестите бяха очевидно антиевропейски и, разбира се, антибългарски. За това се пише и говори, защото наистина отразява външната страна на маршировките из Скопие. Но има една тънка нишка, която или не се вижда, или, ако се вижда, се премълчава. Това е фактът, че всяка вечер без изключение доста хора от участниците в протестите носят и развяват едно странно знаме, което не би трябвало да вижда публичност. Става дума за байряка на червен фон с жълтата звезда с шестнадесет лъча, която историците приписват на империята на Филип и Александър Македонски. Прословутата Звезда от Вергина. Този вариант на флага бе приет за държавен символ в първите години на суверенна и независима Република Македония като знак на приемственост между древната империя на баща и син Македонски с днешната държава край Вардар. Да, ама в Атина приеха това като провокация и като грубо посегателство върху техния монопол над античното културно-историческо наследство. Последваха милионни протести в Солун и в Атина и едностранна блокада на Гърция над новата държава през февруари 1994 г. През септември 1995 г. се постигна споразумение, с което Скопие се задължаваше да направи конституционни промени и да смени държавния си флаг, както и да се нарича Бивша югославска република Македония. Така, с това име бе приета и в ООН. Знамето бе сменено, съчетаното название на страната бе преглътнато. С Преспанския договор обаче забраната за публичното ползване на тези отречени от Атина символи на държавност, както и много други неща, бяха препотвърдени. А както е известно, Гърция и нейната дипломация стриктно и системно следи всички договорености от Преспанския договор, до най-ситните детайли, да се спазват. Защото е Гърция. И в момента предпочита май да си затваря очите.

Но байраците си се веят, курортният сезон е в разгара си, а на граничните пунктове към Гърция вече има задръствания от автомобили с регистрация от Северна Македония. И депутатите в Събранието само чакат да съберат обикновено мнозинство, за да подкрепят предложението на френското председателство и кой откъде е. И протестите постепенно ще стихнат, или в най-добрия случай ще сменят лозунгите с искане за предсрочни парламентарни избори. Живот и лятна политика по балкански.