За да се предаде предварително изпълнение на един административен акт, съгласно чл.60, ал.1 АПК задължително трябва да се включи разпоредба за предварителното му изпълнение. Няма ли такава разпоредба, няма и предварително изпълнение. Съдебната практика и теорията са категорични в това отношение. В решението на ЦИК за отмяна на машинното гласуване липсва такава разпоредба. Поради това решението на ЦИК не подлежи на предварително изпълнение. Решението на комисията е обжалвано в срок и поради това актът не подлежи на изпълнение до произнасянето на съда, пише правният сайт lex.bg.
Изборният кодекс в специални разпоредби е предвидил 6 случая, когато жалбите не спират изпълнението – срещу решения на областен управител за образуване на секции, жалбите пред КС, жалбите срещу решенията на общинските избирателни комисии за определяне на резултатите от изборите пред съответния административен съд, жалбите по обществени поръчки пред ВАС. В останалите случаи важат общите разпоредби на АПК.
Поради това всеки, включително държавните органи, които изпълнят невлязлото в сила и неподлежащо на предварително изпълнение решение на ЦИК ще извършат незаконни правни действия поради липса на правно основание и съответно ще носят различните видове отговорност за това, вкл. материална. В частност машинното гласуване следва да се проведе.
Действията по непровеждането му ще са незаконни правни действия и евентуално могат да повлекат всякакви видове отговорност, включително и наказателна. А както вече „Лекс“ вече писа, а и днес от МВР потвърдиха, още късно вечерта в петък председателката на ЦИК разпореди еднолично връщането на машините в склада без решение на комисията за това.
Освен това решението на ЦИК е нищожно. На първо място, защото комисията не разполага с компетентност да издава актове, с които да „отменя“ машинното гласуване на територията на страната.
Според чл.57, ал.1, т. 29 от ИК (каквато конкретна разпоредба даже не е посочена в Решението на ЦИК) Централната избирателна комисия определя условията и реда за машинното гласуване. Определянето на условията за машинното гласуване обаче не включва изцяло премахване, отмяна и липса на машинно гласуване – т. е. ЦИК не разполага с компетентност и евентуално – дори да разполага с компетентност относно машинното гласуване, то тя единствено може да определи условия за провеждането му, т. е. с обжалваното Решение ЦИК е излязла извън всякакви граници на своята компетентност, ако въобще разполага с такава.
Специалисти по административно право, до които „Лекс“ се допита, цитират в тази връзка приетия в теорията и практиката критерий, формулиран във френското право и посочен в не една от монографиите на председателя на комисията, изготвила Административнопроцесуалния кодекс – проф. Кино Лазаров, за нищожност на административен акт поради противоречие с материалния закон:
„когато сме изправени пред пълна липса на условията и предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; когато административният акт е изцяло лишен от законно основание. (Лазаров, К., Административно право, Фенея, 2000, с. 105–114, 170–174.)
Наистина – въобще за да е мислимо решение на ЦИК за отмяна на машинното гласуване, и то ако ЦИК би имала право на това, трябва да са налице предпоставките в чл. 213а, ал. 4 от Изборния кодекс – липса в определения от закона срок на удостоверяване на съответствието на устройствата за машинно гласуване с изискванията по чл. 213, ал. 3 ИК и изискванията на техническата спецификация, което става с решение на Министерството на електронното управление, Българския институт за стандартизация и Българския институт по метрология. Установяването на съответствието се извършва в срок от 20 работни дни, считано от датата на предоставянето от Централната избирателна комисия на техническите устройства за машинно гласуване.
Този срок, определен в чл. 213а ИК, не е изтекъл при издаване на решението – 27 октомври 2023 г. Този срок би изтекъл най-рано според приетата от МЕУ, БИМ и БИС методика на 28 октомври 2023 г. в 17 ч. Още повече, на 27 октомври 2023 г. е издадено Решение за съгласуване № 17714/27.10.2023 г. по чл.213а, ал.2 във връзка с ал.4 от ИК на Министерството на електронното управление, което съдържа съвместните изявления Министерството на електронното управление, Българския институт за стандартизация и Българския институт по метрология.
От това следва, че ЦИК е взела своето решение при пълна липса на предпоставките, предвидени в правната норма и актът е изцяло лишен от законово основание.
Поради тези причини решението на ЦИК е нищожно и като такова никой не е длъжен да го изпълнява. ОИК – София вече аргументирано го обори (повече за правните аргументи на столичната комисия виж тук) и подчерта, че не му е придадено предварително изпълнение т.е. не е обвързващо за нея. Така би следвало да се действа в една правова държава.
Среднощното писмо на председателката на ЦИК до МВР и жандармерията за незабавно връщане на машините в склада има за цел да направи невъзможно изпълнението на закона, който предвижда машинно гласуване и цели да осигури фактически да се изпълни нищожното решение на ЦИК. Това писмо е изпратено без да има изрично решение на ЦИК за връщане на машините. Едва ли ЦИК са толкова некомпетентни, че да не знаят, че решенията им подлежат на обжалване пред Върховния административен съд (ВАС) и той може да отмени решението им.
Жалба срещу решението на ЦИК са внесли още вчера от ПП-ДБ.
Отделен въпрос е дали ВАС ще се произнесе по нея своевременно. По правило съдът има дежурни състави по време на избори, а и от правна гледна точка въпросът не може да се определи като сложен. По закон срокът за произнасянето на ВАС е три дни от получаването на жалбата, т.е. до понеделник, но решение след изборите до голяма степен губи смисъла си.