Перспективата за приемането на еврото в България продължава да поражда неяснота и да буди обществена тревога по отношение на жизнения стандарт. Това сочат национално представителни данни на „Галъп интернешънъл болкан“, изготвени за Българската национална телевизия в изследване, проведено между 11 и 19 януари лице в лице, извадка от 807 души като 1% от извадката е равен на около 54 000 души.
Според данни на Галъп 44,3% от запитаните избират опцията „Приемането на еврото ме кара да се чувствам по-несигурна/несигурен“. 23,5% са на противоположното мнение.
„Приемането на еврото не ме кара да се чувствам нито по-сигурна/сигурен, нито по-несигурна/несигурен“ – тази междинна опция пък назовават 23%, а други 9,2% признават, че не могат да определят.
Няма ясни мнозинства, но видно е, че ентусиазъм липсва.
Демографският разрез показва, че страховете са закономерно по-високи при по-високите възрастови групи и съответните им политически предпочитания. При най-младите картината е осезаемо по-позитивна.
Според Галъп данните не са изненадващи на фона на предишни сондажи на агенцията, които показват, че в директен въпрос „за“ или „против“ еврото скептицизмът също надделява и явно е нужна повече разяснителна и информационна работа.