Диамантът Нургюл трябва да бъде шлифован

Уви, уви, уви…

Нургюл загуби в десетия кръг с белите фигури срещу най-слабо играещата на турнира – индийката  Вайшали Рамешбабу.. Втора загуба от нея. Тази индийка се превърна в препъникамък за нашето момиче и я постави в много тежка позиция с опасност от доста негативен сценарий на развитие в последните 4 кръга, три от които са срещу състезателки от челната четворка – две партии са срещу рускините и една – срещу китайка…

Трудно ми е да коментирам (при това любителски) загубената партия тази нощ… Нургюл влезе (според мен) в ендшпила в по-добра позиция, до този момент играеше на ниво и аз започнах да предчувствам победата.

Но, както като заклет дилетант вече писах тук – на това талантливо българско дете му куца играта в ендшпила и там трябва да се работи, работи и пак работи. Защото в ендшпила може да се разруши всичко, което си градил по време на цялата играта! И ако дебютите има как да се учат и разиграват с помощта на компютър, за ендшпила е нужен класен специалист, знаещ и 2, и 200, и 2000, който да ти помага. В ендшпила не става само с младежки ентусиазъм и огромен шахматен талант. Там е нужен опит, нужна е рутина, тънко чувство на позицията и мъдрост.

Съвсем аматьорски ще го кажа: мисля си, че за да достигне световния връх необходимото условие при Нургюл е налице – безумено голям, удивителен талант! Но това е само необходимо, а не и достатъчно условие. Всичко при нея трябва да бъде поставено на високопрофесионална основа. Тя е шахматен диамант с удивителни карати, но този диамант трябва да бъде шлифован и шлифован.

За музиката на Вагнер били казвали, че е по-хубава, отколкото звучи. Аз ще кажа, че за мен шахматната сила на Нургюл е много по-голяма, отколкото тя ни я демонстрира досега. Нургюл на този турнир има много по-малко точки, отколкото заслужава.

И няма да повдигам болезнената за мнозина, симпатизиращи на Нургюл, тема за абсолютно нерационалното използване на времето от нея… А шаха е (и) игра на време…

Аз смятам, че това нерационално използване (изразходване) на времето не е причина, то е следствие – от психологическото състояние на това прекрасно момиче. Тя е още твърде крехка и млада за битката, която в момента води. Ще се повторя – това не е Турнирът на Нургюл, това е базов лагер преди Голямото изкачване. Това е нейният Монблан, а пред взора ѝ високо в облаците е Джомолунгма: „Богинята майка на Земята“, по нашенски – Еверест…

Станалото – станало. Загубено е сражение, битката продължава.

На турнира при жените челната четворка от две китайки и две рускини започва да се разслоява, напред дърпат китайките. Същата тази Лей Тингдзие, която игра стъписано и предпазливо с Нургюл и (продължавам да си мисля) трябваше да бъде притисната от нея по-здраво, тази нощ просто попиля Горячкина и ѝ нанесе първо поражение.

Като се отчете, че и световната шампионка е китайка, може би това китайско трио ще запази световната титла в Китай, въпреки височайшото паритйно поръчение към Горячкина и Лагно да отвоюват титлата за Русия на Путин…

На турнира при мъжете предстоят драматични битки, защото към индийците и руснака започват да се присъединяват двама американци с типично американски имена – Накамура и Каруана („моят“ кандидат), които снощи спечелиха своите партии.

Днес в Торонто е почивен ден.

От Фейсбук профила на автора. Заглавито е на редакцията