Държавата като опитно поле

Не ви ли се струва, че от десетилетия българските правителства се обучават на тренажора, наречен „България”? Никой не се е родил премиер или министър. Това е ясно! (За разлика от царя, който се ражда цар, ама ние взехме, че и него направихме премиер)

Също така е ясно, че в развитите демокрации хората, които влизат във властта, се готвят достатъчно за нея; има партийно строителство, традиции, тренинги преди да поемат държавния рул! За да управляваш кораба обаче, трябва да имаш навигация. Навигацията в държавното управление е програмата на кабинета. „Продължаваме Промяната” започна хаотично и без програма. Факт. Мнозина критици ги атакуваха, че нямат и регистрирана партия. Трябва ли ти обаче регистрирана партия, за да свършиш нещо? За да си политик от висок ранг се изискват няколко компонента – да си образован, уверен, да си обучаван или поне трениран, да знаеш кога и как да говориш и най-вече кога и как да мълчиш. Да си гъвкав и бърз.

На фона на комуникационните провали обаче, изненадващо „Продължаваме Промяната” демонстрира изключителен рефлекс. „Катастрофиралият” кабинет получи нов мандат, прие го за първи път в историята на изпълнителната власт с ясна и точна програма в 8 конкретни пункта. И отчете, че най-големия урок от управлението им до момента, е това: ясни задачи, с конкретен срок. Без това няма измерител за свършеното и няма смисъл от правителството! Е, научиха се!

Дали ще имат шанс да покажат наученото или ще са поредното „подир дъжд качулка”, зависи от народните избраници пред следващите 7 дни! Логично си задавам въпроса: трябва ли да сме опитно поле за политици; и ако се приемаме за такова, какво е мерилото, че са си взели изпита? И няма ли да продължим да „наливаме” в опити, като в бездънна яма в очертаващите се каскадни избори?