В опит да спре инфлацията, резултат от галопиращите цени на електроенергията и природния газ, Европейската централна банка увеличи вчера базовите си лихви с 0.75 пункта до 1.25%, 1.50% и 0.75%.
Целта е да се намали потреблението и инфлационните очаквания.
През юли ЕЦБ вече веднъж вдигна лихвите с 0.50 пункта. Това е пореден опит да се намали инфлацията. Дългосрочната цел на ЕЦБ е тя да спадне до 2%, но предварителните данни за август на Евростат за еврозоната показват инфлация от 9.1%.
Това принуди ЕЦБ да промени прогнозата си за цялата 2022 г. на 8.1 на сто, за 2023 г. – 5.5 на сто и за 2024 г. – 2.3%. Съответно прогнозите за икономическия растеж в еврозоната са 3.1%, 0.9% и 1.9%.
За разлика от други централни банки (в САЩ, Великобритания, Унгария, Полша) ЕЦБ най-бавно реагира на бушуващата инфлация. Причината са опасенията на централните банкери да не вкарат икономиката на еврозоната в рецесия, както и дълговите проблеми на някои държави като Италия, които биха могли да се задълбочат с увеличаването на лихвите.
За България ефектът от подобна мярка ще бъде двузначен: от една страна банките и у нас ще увеличат лихвите, както по депозитите, така и по кредитите.
Това би намалило потреблението и натиснало инфлацията надолу. От друга страна намаленото потребление и в основните търговски партньори на България ще се отрази на износа и оттам на брутния вътрешен продукт.