За няколко долара повече

„Здравей, Петрова, обаждам ти се от Сейшелите, решихме тази година да оползотворим увеличенията на заплатите и да отидем до някое екзотично място. Като гледам, тука сме все колеги, да отморим малко, че затворят ли ни пак за дистанционно обучение през зимата – то платформи, то пране, то турски сериали, кое по-напред. Хайде идвайте и вие да си изкараме едно море, че наесен като ни подемат обучителите да ни мъкнат по СПА курорти, няма мърдане. Макар че няма да е лошо да вдигнат мизата – поредното решение на чиновниците в МОН трудно се преглъща без чаша узо на гръцки остров“.

Ако съдим по това, как обществото всяка година преглъща темата за поредното повишение на учителските заплати, подобен разговор скоро би бил напълно възможен. Нищо, че нито ръстът е чак толкова голям, защото стартовата заплата остава доста ниска, нито пък заплатите решават основния проблем на българското училище – какви хора учат децата ни. Как ги подбираме, освен че повтаряме мантрата „млади“ и „креативни“, нищо че някои от тях нямат базови знания по предмета, който преподават. Важното е да знаят как се пуска мултимедията и да задават задачи за „работа в екип“. Създаването на така наречените „меки умения“ премахна почти напълно темата за получаването на знания, учебните програми се правят след консултации с кажи-речи всеки, който иска да се изкаже по тях и е достатъчно гласовит, за да крещи колкото цяла гражданска организация. Учебниците се „чистят“ от почти всички непознати думи, макар че ми е интересно какво ще научат децата за 12 години в училище, ако не научат поне една непозната дума. Но дебатът как точно трябва да се разтоварят от излишен академизъм отново се размива в диапазона от кресливото патриотарско „Не пипайте Вазов“ до „Това никой не го чете“

Няма защо да се лъжем – десетки хора, които днес влизат в училището като преподаватели, не влизат привлечени от омаята на професията. А от сигурната от тяхна гледна точка „плата“, както са викали героите на дядо Вазов. От гаранциите, които днес държавата им дава, за да останат в образователната система, след като с годините изпусна десетки хора, които искаха да преподават, но бяха пропъдени от унизително заплащане и отношение от типа „Само който не става за нищо друго, той става даскал“. Виждала съм в „Стани богат“ учител по литература, който не можа да намери отговор на въпрос по своя предмет. Да, държавата ще изпълни плана си да запълни празните училищни места. Под въпрос е с кого. И какви хора ще излязат утре от класните стаи, докато ние си лаем и  баем само за заплати. Някои от тях на свой ред могат утре да учат внуците ни.