Защо Сърбия купува толкова много оръжия?

През последните години Белград осъществява амбициозна програма за модернизация на въоръжените си сили. Сърбия закупи френски изтребители „Рафал“, както и руски бойни хеликоптери, които президентът Александър Вучич определи като „летящи танкове“. В същото време Белград придоби китайски системи за противовъздушна отбрана непосредствено след началото на руската инвазия в Украйна през 2022 г. Според данни, освен това Сърбия се е снабдила с хиляди ирански безпилотни летателни апарати.

Още през 2021 г. „Економист“ съобщи, че „масовото купуване на оръжия“ от Сърбия е предизвикало загриженост в съседните й държави. През следващата година шведският Институт за изследване на мира (SIPRI) обяви, че военният бюджет на Белград, възлизащ на 1,3 млрд. евро, е десет пъти по-висок от този на Косово.

Военното превъзходство на Сърбия се демонстрира и от големия брой танкове, с които тя разполага- Белград разполага с 250 танка, Германия с 295.

Сърбия днес разполага с повече танкове, отколкото всички други бивши югославски републики заедно. Хърватия е на второ място (сред бившите югославски републики – б.ред.) със 75 танка, Босна е на трето с 45, следвана от Северна Македония с 31 танка. Черна гора и Косово нямат нито един.

Възниква въпросът от специалисти и анализатори защо през последните години Белград е създал един боеспособен арсенал, без да е заплашван от съседни страни. Сръбското ръководство пропагандира проекта за един „сръбски свят“ – един проект с ограничен мащаб, подобен на този за „Велика Сърбия“ на бившия президент Слободан Милошевич, който среща положителен отклик от сърбите както в Косово, така и в Босна.

В началото на юни 2024 г. Александър Вучич председателства един „общосръбски събор“ в Белград с представители на сърби от всички части на бивша Югославия. По същество това беше една стратегическа среща, която формулира в своята Общосръбска декларация плана за „сръбски свят“. Косово е определено като сръбска провинция, а Република Сръбска, т.е. сръбската част на Босна и Херцеговина, като „национален интерес на Сърбия“. В реакцията си представител на германското Министерство на външните работи в Белград осъди плановете на Белград по необичайно остър начин: германското правителство смята „Общосръбската декларация за много обезпокояваща и вредна за Босна и Херцеговина, Сърбия и всички страни от Западните Балкани“.

През последните години особено безпокойство предизвика многократното разполагане на сръбски военни сили на границите с Косово и нападението на сръбска паравоенна група срещу силите за сигурност на Косово. Тези инциденти е възможно да са тестове на Сърбия на място. Реакцията на САЩ и на НАТО обаче беше незабавна, което принуди Сърбия да отстъпи.