Имам котка. По-точно три котки, но за една от тях ми е думата – другите две са опортюнисти. Въпросната котка обича да лежи пред телевизора. Не знам какво намира там, може би топлина. Пречеше ми да сменям каналите, но я убедих да лежи малко по-встрани от червеното светещо нещо. Тази котка всъщност е котарак. Нарича се Зак. Дъщеря ми го кръсти така и той не протестира. Зак е тъмносиво-светлосив, раиран. Крайно любвеобилен. Вече е на 5-6 години и упорито, всеки ден лежи пред телевизора. Гледа, следи политиката, не обръща гръб.
Единствените случаи, в които съм го виждал да бяга от мястото си, сякаш го гони глутница кучета, е когато на екрана се появи Владимир Владимирович. Путин. Понася дори Слави Трифонов, но Путин – не и не. Види ли го на екрана, скача и изчезва. Не знам защо, трябва да питам някого.
Точно преди отвратителната путинска агресия спорих с един приятел по фейсбук. Той каза (написа): „Задавам си следния въпрос: дали Зеленски ще се гордее след време, че е вкарал Европа във война?“ Имаше предвид, че украинският президент не е преговарял достатъчно гъвкаво с Путин.
Малко се стреснах от тезата му. Но война още нямаше, а аз имах време и желание за обяснения. „Извинявай – попитах, – ти какво очакваш от Зеленски? Да си свали шортите и да се подожи на Дядя Вова? Защо бъркаш Русия с Путин – те не са едно и също. Поне се надявам.“
В този момент котката Зак скочи и спринтира. Излетя като изстрелян от РПГ снаряд и се скри под леглото. Нямаше нужда да поглеждам телевизора, то беше ясно. Но го направих по навик. Путин, с характерния си плосък стоунфейс, обясняваше как Русия никога не би нападнала никого…
Беше 20 февруари 2022 година. Зак се правеше на умрял под леглото.
Русия се кълнеше, че никога не би нападнала Украйна. Те винаги отричат – и за Молотов-Рибентроп, и за Катин, и за ГУЛаг, и за папа Йоан Павел II, и за индонезийския самолет над Украйна, за новичока в Лондон, и за шпионите си в България. Не знам дали е навик или държавна политика. Или и двете. Смешно е, но този принцип го е измислил американският евреин Уди Алън: И на калъп да те хванат, отричай! Отричай до последно! Само дето дядо Уди има предвид любовни авантюри.
А не този ад, който отключиха Путин и неговите зомбита няколко дни по-късно. И което продължава вече 110 дни. Но поне спряха да отричат, че искат да вземат и България пак под въшлясалото си крило. Казаха го по техния си начин – нахално и арогантно, сякаш сме някакъв техен апендикс. Всъщност за руската върхушка от 300 години насам ние не сме нищо друго, освен досаден придатък, който чат-пат се възпалява.
Не искам да мразя руския народ. Но тези, които го управляват, го видиотиха така, че всеки руснак вече ми прилича на зомби от нискобюджетен уж-холивудски филм, сниман в студията за евтини филми „Бояна“.
Ей, Богу, не беше лесно да принудят любител на руската култура като мен да намрази Русия. Обаче Путин се постара. И успя!
Ще кажа нещо, което не съм консултирал с котарака Зак. Това е лично мнение под формата на въпрос:
Може ли някакъв кагебеец, служил като дребен шпионин в ГДР и по тъпа историческа случайност оказал се на върха на една държава, да се бърка в чувствата ми към: Достоевски, Чехов, Шаламов, Солженицин, Бродски, Бунин, Висоцки, Чайковски, Мусоргски, Илф и Петров, Остап Бендер (оп, този беше литературен герой), Булат Окуджава, Людмила Гурченко, Анатолий Папанов, Ну погоди, Венедикт Ерофеев, Виктор Ерофеев, Виктор Суворов. Или към Андрей Тарковски, Василий Шукшин, Анна Ахматова? Или към Дмитрий Менделеев, който, освен онази таблица, е доказал, че най-добрата водка е 40-градусовата? Или към Елдар Рязанов, Диниил Хармс, Анатолий Рибаков, Андрей Тарковски и още стотици знайни за мен и незнайни за путинофилите прекрасни автори на велики произведения на изкуството, които съм гледал, слушал и чел в оригинал?
Та питам: може ли?
Може, и още как! Sorry…
Днешните пропутинисти в българския парламент (и напиращи да влязат в него) имам само едно да ги питам: ами ако някой турски президент реши, че в Югоизточна България има много турци (което е факт), а тази част е била изконно османска територия 500 години (което също е факт), и дойдат едни „зелени човечета“, и се почне една „спецоперация“ за установяване на Кърджалийска народна република? Тогава какво ще правят ония с копейките и рублите? Ще минат на грошове ли? Или ще чакат Дядя Вова да ни спаси…
В този момент котката Зак излезе изпод дивана, навири опашка и съвсем човешки тегли една псувня: на чист българско-полски, чешко-словашки, словенско-хърватски, босненско-черногорски език. Славянска псувня, засукана и всеобхватна, с украински акцент. По адрес на Путин и путинистите.
Интересна котка е Зак, няма спор.