Портрет на Пеевски на Битака и играта Пролет

Тоталният хит на Битака днес бе внушителна картина масло без рамка, презентирана от смуглия търговец като „Младият Пеевски с гаджето си на абитуриентския бал“.

Като това хитро заглавие бе повтаряно неколкократно от автора – първо като речитатив, после като песен кючек. Пеейки, продавачът държеше пред гърдите си картината като нестинарка иконата на „Св.Св. Константин и Елена“ и хвърляше гюбеци. Циганите наоколо неволно му пригласяха и също се поклащаха в ритъма на танца. Стана забавно на Битака. Какво нещо е изкуството, колко заразителна е силата му.

Платното и крещящата реклама бързо привлякаха клиенти и се обособи един биташки Сотбис. Но по подобие на световните аукциони на Битака също има железни закони. Тук, в покрайнините на Малашевци, важи Римското право – първият по време е първи по право. Докато един се пазари, другите само гледат и нямат право да наддават и развалят сделката. Колкото и да е чудно, това правило е без изключения. На Битака цигански номера няма.

Жаден за изкуство мъж към 50-те купи почти без пазарлък шедьовъра за 50 лева. Беше ловък и опитен, и друг път съм го виждал. Свали бързо от 80 – първо заради липсата на рамка, и второ, защото нямаше подпис на автора.

Веднага прибра придобивката си в голяма торба от „Джъмбо“ и отказа всякакви коментари – млада жена попита какво смята да прави с портрета. Друга пък поиска да го купи от него. Поради мълчанието му така и не стана ясно дали купувачът бе любител на изкуството или почитател на политика, наричан често „премиерът в сянка“.

Мнозина останаха твърде недоволни от бързата сделка, приключила на доста ниско финансово ниво. „Аз щях да дам за Шиши сто лева. И щяха го шитна веднага на един депесар за 200“, каза познат антиквар на колегата си. Тоя пък само изпсува, без да се разбере кого – картината, сделката или прототипа.

Друг пазарджия каза, че искал картината за камината си, усмивката на младите го стопляла като огън. Сигурно се ебаваше.

Трети каза, че щял да си я овеси в службата, в кабинета си. Който влезел, да видел картината и да си задавал въпроси – тоя откъде се познава с Пеевски, толкова ли са близки, че да го сложи както Тодор Живков, опааа, тука трябва да се внимава и т.н…И кво като си мислят така – го пита колегата му. Нека си мислят, като ме питат аз ще казвам, че само си приличат. Ама бъди сигурен, че никой нищо няма да пита.

Купувачът с торбичката от „Джъмбо“ и Пеевски вътре си тръгна, очевидно доволен от днешния пазар, който вече и поприключваше. Две малки циганчета се задяваха и чух виц, който не знаех. Едното каза на другото – бате, хайде да играем на зима. По-голямото усети някаква заплаха, сигурно бе играло на „пролет“. Но актуалната „зима“ не знаеше и каза давай, как се играе. Много е лесно, каза малкото – ти че ми духаш, я че треперим! – и се изсмя предоволно. Голямото го подгони.

Тръгнах си и аз от Битака. С тази случка за Пеевски и новия виц. И се сетих, че всъщност ние играем с него и политиците непрекъснато на пролет. Те ни шибат, ние цъфтим.