Приказка без приказност

Имало едно време една сбъркана приказна държава, с нефелно сглобено правителство, с некадърни, лакоми и безпринципни политици, с прогнила съ(д)ебна система и с продажни милицаи, в която едни зли, алчни и нагли джуджета уреждали кривосъдие с ресторантьорски и клубни методи и средства.

Имали си те всичко – евровалута, нотариуси, адвокати, прокурори, милицаи и други знайни (за когото трябва) и незнайни (за останалите) приказни герои.

Работели си джуджетата славно, необезпокоявано и доходно, зорко пазени от един главен каскет и един не чак толкова главен сараф, които били големи началници в някаква върховна перверзатура и които си имали едни други приказни покровители – магьосници, за самоличността на които историята все още мълчи.

Та, добрували си джуджетата и добре си поминували, но, не щеш ли, плъзнала мълва, че благоверната на едно валутно джудже се била залюбила крайно нецензурно с едно нотариално джудже.

Дали от ревност, дали по други незнайни причини, скарали се двете джуджета, развалили калимерата, прекратили картелното споразумение и едното се концентрирало в ресторантьорските, а другото – в клубните методи и средства на кривосъдно посредничество.

Не стига това, ами започнали и да се топят по перверзатурите в държавата. Валутното джудже топяло нотариалното в градската перверзатура щото там било много гъсто с едни перверзни вещици, а нотариалното джудже топяло валутното в районната перверзатура, за чието главно невен-цвете се говорело, че много обичало да споделя венчелистчета си с адвоката на нотариалното.

Междувременно, на покровителите на главния каскет им запекъл горещ западен огън под задниците и решили да дадат свидна жертва и курбан като го хвърлят в огъня, за да направят димна звеса (щото бил ушит от някаква менте-магнаурска материя).

Понеже главният каскет нещо се опъвал се наложило магьосниците-покровители да го стимулират като метнали една пиратка под шипковия храст до каруцата му пък белким се усети.

Видяло се в чудо валутното джудже – покровителят му очевидно скоро щял да артиса, клубната конкуренция го топяла, на благоверната вяра не можело да има, абе, накратко – не отивали на добре нещата. А и едно птиче му изпяло садо-мазо песничка на ушенцето.

Уплашило се валутното джудже, забегнало вдън гори тилилейски и оттогава ни се чуло, ни се видяло. Дори се заговорило, че инфаркт било получило, други пък заразправяли, че едни важни магьосници го били поръчали щото знаело твърде много за черната магия и вече го били препарирали за спомен, но знае ли човек?

То и за едно цвете – блокчейн ружа, се говори, че било увяхнало, но още се мъдри в списъка на най-издирваните цветя на един американски цветарски институт.

Трети пък разправяли, че нямало значение как е дало фира валутното джудже, щото такива като него когато и да се представят в Господа все било късно. Не минало много време и главният каскет подвил опашка, изхвърчал от перверзатурата и се цанил за политик, а не чак толкова главният сараф станал малко по-главен, навирил гребена и започнал да се репчи на вече бившия главен каскет.

Изнервила се обстановката, загрубели нещата в приказната държава. На някого не му издържали нервите и прогласил нищожността на нотариалното джудже с 22-ри калибър. Дали го било поръчало валутното джудже или някой магьосник не се знае, а и надали някога ще се разбере.

И събитията започнали да се развиват стремглаво. Главният сараф събрал шпиц команда от двайсетина върховни перверзници и нахлули в районната перверзатура. Заместниците на районното невен-цвете не чакали втора покана, трижди се отрекли от него и бързо подали оставка.

Цветето уплашено свило силиконовите си листенца, сдало поста, но намекнало, че ще се разприказва и за джуджета, и за гоблините, и за орките, че даже и за едни магьосници, за които било подочуло разни работи, дето не били за пред хора.

Събрал се по спешност комитетът на магьосниците покровители и феите кръстници, обсъдил реалната опасност от безконтролното лавинообразно разпространение на заразата и поемането на държавата по опасен път и решил събранието на народните измамници да излъчи комисия, която веднъж завинаги да потули скандала и да върне държавата в нормалното русло на ненормалността. И всичко си продължило постарому.

And they lived happily ever after.

От Фейсбук профила на автора