Проф. АНА КОЧЕВА: Да не вкарваме Северна Македония в предизборна употреба

– Проф. Кочева, имаме последно споразумение с Република Северна Македония. Смятате ли, че то ще бъде спазено?

 – Това, което бе постигнато като споразумение, беше на базата на Договора за добросъседство от 2017 година, но сега вече сключеният двустранен протокол влиза като част от преговорната рамка между РСМ и ЕС. Това, което е написано в двустранния протокол, медиите го изнесоха почти веднага и аз недоумявам защо се създаде тази истерия, че протоколът липсва, че той се крие.

Това, което всъщност четем в този документ и прави впечатление, а дано да се и спазва, са ясно разписаните срокове по редица проблеми и въпроси, които до този момент бяха обект на спорове между двете страни. Единият е свързан с работата на исторческата комисия, работата на която ще продължи. Тя ще бъде интензифицирана, защото в протокола е изразено неодобрение от темповете и резултатите от нейната работа до този момент, което аз лично считам, че не се дължи на българската страна. Дължи се по-скоро на некооперативността на северномакедонските колеги в нея. Защото те многократно отказваха дори срещи с различни аргументи, а след това не желаеха да се работи с оригинални исторически източници, което е много важно, а сега се посочва и като необходимо условие. Защото по различен начин би преминала цялата работа, ако се полегне върху историческите източници такива, каквито те са, а не манипулирани или фалшифицирани, както до голяма степен се издават в Република Северна Македония; с автентични, а не с подменени етноними, че и с понякога несъществуващи текстове, добавени впоследствие с лека ръка.

Така че, от една страна, сроковете, които са разписани в последния протокол, би трябало да гарантират някакъв ефект. От друга страна, в този двустранен протокол се акцентира и върху необходимостта от пълното отваряне на досиетата на служителите на жертвите на бившата Държавна сигурност в тогавашната Федеративна Република Македония, част от бивша Титова Югославия. Това условие е важно, защото е добре северномакедонското общество най-сетне да се запознае с всичко онова, което е извършвала УДБА, особено по-отношение на хората с българско самосъзнание. Защото има много съсипани човешки животи и човешки съдби само благодарение на това, че тези хора са се заявявали като българи и са имали българско самосъзнание и разбиране, че говорят на български език.

С една дума, развитието на тези въпроси би трябвало да се наблюдават много отблизо не само от страна на България, а и от страна на Европейския съюз. Изрично се посочва, че трябва да се спазват и двата договора – и нашият, и Преспанският. И в някаква степен билатералните ни отношения се превръщат и в проблем на ЕС – тоест България като част от Съюза ще наблюдава този процес, и ще има възможност и за санкции, ако не дай, Боже, това се наложи.

-А смятате ли, че едно общество, което е било индоктринирано толкова години, като македонското, може да бъде разубедено с научни аргументи в неща, в които е вярвало години наред?

– Разбира се, че това е един много дълъг процес и поради тази причина аз обикновено казвам, че не всичко е завършило, напротив – тепърва започва. Кирил Петков заяви, че с този двустранен протокол всичко приключва, но позволете да не се съглася, въпреки че разбирам желанието му тази тема да бъде снета.

Истината е, че сега се постави началото на един дълъг път. Да, оптимизмът е заразителен и аз много бих искала нещата да се случат така, както всички си ги представяме, но си давам сметка, че наистина обществото е индоктринирано в продължение на десетилетия и в този смисъл учебниците и промяната им са необходимата част от процеса на проветрение, на обективизация н историята.

Защото промиването започва от ученическата скамейка, там се формират едни представи, които впоследствие много трудно могат да се изтрият. Дори и да не стане това напълно, е добре да се знае, че има и други разкази, на които някои може да дадат едно ухо. А говорът на омразата, който трудно ще се преодолее, допълнително се усложнява и от предизборното говорене в Република Северна Македония, защото видяхте какво се случи, когато излезе предложението на ЕС, което за по-кратко всичко нарекоха „френско предложение“.

Тогава опозиционната ВМРО – ДПМНЕ свика протести, някои направо истерични, разбира се, с единствената цел да подгрее за следващата предизборна кампания. И всичко, което последва, включително това, което поиска Мицковски от своите депутати – да удостоверят нотариално, че няма да гласуват за вписване на българите в Конституцията, потвърждава факта, че в Северна Македония ще използват тази тема предизборно. Нещо, за което аз призовавам да не се случва у нас. Достатъчно време загубихме, за да си позволим лукса сега да вкараме тази тема в предизборна употреба и отново да се наострят двете общества едно срещу друго.

– Има ли здравомислещи Ваши колеги от РСМ по въпроса за езика?

– За съжаление, със северномакедонските си колеги не се познаваме достатъчно, а и комуникацията с тях в повечето случая е двояка – разбираме се добре в кулоарите на научните форуми, но в официален порядък всички те защитават позициите на своята МАНУ. Това се отнася и за езиковедите, и за историците впрочем. И в някаква степен е разбираемо, чисто човешки, имам предвид. След като цял живот си работил и защитавал някаква теза, независимо от нейната състоятелност, трудно можеш да се отречеш от нея. Въпросът опира включително и до лично оцеляване. Познавам хора в РСМ, които само защото са проявили “несъобразителността” да имат различно от официалното мнение по езикови или исторически теми, цял живот останаха безработни и низвергнати. 

– Ще се споразумеем ли с македонските историчари за ключови и за двете страни фигури?

– Надявам се, че това ще стане в рамките на зададените от двустранното споразумение параметри. В него има и срокове, което би трябвало да динамизира работата на смесената историческа комисия. Но най-важното е условието да се работи на базата на документални източници. Което е неотменимо, когато става дума за история. Така не участниците ще интерпретират, а документите ще говорят и ще разрешават споровете, които понастоящем изглеждат неразрешими. След като има архивни източници, ясно свидетелстващи каква е била една или друга историческа фигура, при това според собственото й самоопределение, въпросът не би трябвало въобще да подлежи на спор.

– Смятате ли, че България трябва да отстъпи в нещо и дали у нас също има индоктринация, на която сме подвластни?

– Вижте, в двустранните ни отношения не бива да става дума за отстъпки, ние не сме на пазар, трябва да се говори за обективизация. В този смисъл ние също имаме с какво да допълним знанието си по отношение на събитията у нас непосредствено след 1944 година, когато БКП извършва чудовищни престъпления в Пиринска Македония, когато съглашателски и предателски по отношение на собствената си страна колаборира с Тито и Сталин и е готова да изфабрикува не само македонска, но и тракийска, и добруджанска нация. В името на тогавашния социалистически интернационализъм днес можеше и да няма България.

Тези страници от историята са известни донякъде, но би трябвало не просто да се прочетат, но и да се знаят, да влязат и в учебниците по история. Днес също трябва да боравим по-внимателно с материята, особено с лингвистичната, където всички станаха специалисти и разбират от езици и диалекти. Стотици пъти през годините съм обяснявала, че няма такова нещо като “македонският е диалект на българския”, писала съм го нееднократно в научни статии, но клишето е устойчиво и се върти и до ден-днешен.

Затова, нека пак да го формулирам и при вас – официалният език на РСМ към който в нашето съвремие нямаме никакви претенции, вкл. и по отношение на неговото етикетиране, е прекодифициран през 40-те години български книжовен език, впоследствие силно сърбизиран на лексикално равнище и много регионализиран, което продължава и до днес, за да се диференцира максимално от “родителя” си.

Настоящето на официалния език никой не оспорва, но простете, миналото му – също не подлежи на спор, то е българско. Не защото го казвам аз, казали са го преди мен всички онези книжовници от географската област Македония, които нито за миг не са считали себе си за различни от българи и носители на майчин български език.