Сандов разпали вековна вражда – къде е Изворът на Белоногата?

Вицепремиерът в оставка Борислав Сандов, очевидно без да знае, беше въвлечен във вековна вражда. Години наред Харманли и село Бисер спорят къде точно се намира чешмата, станала легендарна след написването на поемата „Изворът на Белоногата“ от Петко Р. Славейков.

„Вчера подписах заповед за обявяване на три нови защитени вековни дървета. Едното е полски ясен (Fraxinus angustifolia) и се намира при чешмата Извора на Белоногата в Харманли. Имайки предвид възрастта му, това дърво е било свидетел на срещата между Гергана и везира, описани в поемата на Петко Славейков“, пише доволен Сандов във фейсбук.

Другите две дървета сe намират в района на Смолян – обикновен смърч (Picea abies) на възраст около 180 години, и обикновен бук (Fagus sylvatica) на възраст около 250 години. Дърветата са в землищата Смолян и село Река, община Смолян.

През 1873 г. Петко Рачов Славейков за първи път публикува поемата „Изворът на Белоногата“. В предисловието авторът пише:

„Помежду Ибипча и Харманлий на пътя има една чешма, която се казва Акбалдър чешмеси, за нея живее в народа следующето предание…“

И започва поетичният разказ на Дядо Славейков:

„Видиш ли долу в полето,

дет се мержеят, чернеят

дестина дървя върбови?

Там било село Бисерча

в стари години, отколе,

там се родила, живяла

мамина мила Гергана…“

В края на ХVI век по тези земи започнали невиждани за времето си строежи от местен ага, зет на султан Мурад III. Харманли бил център на неговия вакъф, подарен му от майката на султана. Агата построил в центъра на селцето Бисерча мост над река Улудере, „със свод като небесния“, както се казва в надписа му; един величествен керван-сарай; един хамам; една джамия; воденица… и на четири километра от някогашното Харманли – „Акбалдър чешмеси“, „Изворът на Белоногата“…

И до ден-днешен този спор – къде е чешмата, остава неразрешен. Харманли и село Бисер за мястото на „Герганината чешма“. Всяко от двете населени места има своя теория, както и свой извор, за който твърдят, че именно той е „Изворът на Белоногата“, описан в поемата и превърнал се в легенда.

И двете места днес си приличат по едно – те са изоставени съборетини. Харманлийската беше запазена покрай култовата кръчма до нея, пълна с дащни гергани за радост на турските тираджии. Днес тя е рухнала и разграбена каквото може да се открадне. Чешмата край село Бисер е оставена на отмиране като самото село.

Дядо Славейков оставя още един ребус за изследователите на творчеството му. В поемата Гергана на цели четири страници описва китките, които ще й липсват в Цариград. Ботаниците веднага се разтичват да ги търсят и ето какво откриват. В изследването „Азбучен списък на българските имена на по-главните растения“ от С. Вежинов, изд. 1884 г., сп. „Наука“ пише, че само 10 от изброените 25 съществуват в живата природа. Дядо Петко е бил същи Господ, измислил си е всички останали.