Спецоперация „Кръвни братя“. Слаб екшън. Лошите са другаде, пичове

Лято е. Време за блокбъстъри. По-ясно казано – за посредствени екшъни, които гледаш с половин око, докато хрупаш посредствени пуканки. Да минава времето. И продуцентите от „МеВеРе пикчърс“ ни пробутаха един такъв. Сякаш няма истинска, отвратителна, кървава война на 500 километра оттук, а хиляди местни тролове играят на страната на орките, напук на всяка човещина – вътрешните работи на това министерство винаги гледат в другата посока.

ГДБОП (Главна дирекция за борба с организираната престъпност!) храбро атакува и арестува организирана престъпна група. Лихвари, които принуждавали длъжниците си да даряват кръв, а после препродавали кръвта (на завишени цени!) на закъсали пред операция хорица. Направо си представих екшъна – маскирани мъжаги в черно, с кевларени каски и жилетки, черни бусове, приглушени команди, къси десантни автомати, резки, но точни движения. Страшна работа.

(Само вметка – направих бърз журналистически рисърч дали не са гепили и бай Ставри с биткойните от Аджиасан маала, понеже той между избори поема и други ангажименти. Оказа се, че не е сред арестантите, но дали защото не е в играта, или е още достатъчно пъргав, или някоя татуирана Симона навреме му е подала ръка за бягство – това не знам. Засега.)

Мен ако питате, мъжкарите от ГДБОП-а със сигурност са си снимали екшъна. Това вече е детска игра – с камери на каските, над дулата на автоматите, става екстра. Но не го показаха по телевизиите и аз, като врял в тази област, се усъмних. И разбрах – явно не е било достатъчно впечатляващо. Защо ли? Ами просто не е атрактивно да арестуваш уплашени цигани по потници – те клякат, свиват се на кълбо, скриват си главите с ръце, пърдят от страх и пищят немъжествено. Не е за по телевизора, повярвайте. Откъде знам? Една подсказка: моя милост е тренирала 2 години и 2 месеца в поделението на Вътрешни войски във „Враня“, специализирано в бой на всякакви хора, според случая.

Кръвни братя

Представих си ги и двамата, сякаш ги виждам днес. Гойко Митич и Дийн Рийд. Кръвните братя от филма на ДЕФА; индианец и бял, които стават братя завинаги, смесвайки кръвта си по един много мъжествен начин – с нож, порязващ китката на лявата ръка.

После си сплитат китките и се гледат в очите, а мускулите на мандибулите им трептят под загрубялата от прерийния вятър кожа. Доста баби превързваха порязани детски китки по онова време, а се стигаше и до близката болница.

Беше соц, бяхме деца; парфюмирахме се с „Тройной“ от запасите на татко, но и през ум не ни е минавало да го пием, честна дума, ние не бяхме идиоти; американците бяха лошите, а кат Русия нямаше втора на света. Нямаше и СПИН. Даже на гейовете им викахме по друг начин (запазил се и до днес, впрочем), а думата „блокбъстър“ беше абсолютно непозната.

Бате Гойко беше идол, макар и сръбско селянче от Лесковачко. Старателно епилиран, но индианците са така. Дийн Рийд беше американски фолк-певец с космати гърди и леви убеждения, избягал от Щатите и намерил спасение в топлите прегръдки на източната Германия. Развяваха го като бакенбардесто червено знаме: вижте какъв екземпляр бяга от Чичо Сам и намира истината при нас – най-човечните хора на света. Тези двамата, плюс красивата източна германка Ренате Блуме (за която се ожени бате Дийн, много ясно) бяха нещо повече от култ, макар че тази дума тогава не значеше точно това. После Дийн го намериха да плува по корем в едно езеро. Не разбрахме защо.

По конкретния случай:

Схема е, да. Гадно е, да. За присъда ли са босовете на групата? Да. Ще оправи ли този псевдо-екшън истинския проблем? Не. Няма да го оправи. Българският живот не е произведен от източногерманска киностудия преди, нито от Холивуд сега.

Хора продават кръвта си пред българските болници не от вчера. Не е и от онзи ден. Моят най-ранен спомен е отпреди около 20 години. Приятел ме помоли да дам кръв (в „Пирогов“), за да направят операция на баща му. Отидох, естествено. И там, на мястото на срещата ни зад „Пирогов“, имаше неорганизирана група от предлагащи кръвта си цигани. Не видях лихвари, нито организатори. Само едни дезорганизирани хора без работа, които това работеха, и гледаха на мен като на глупав конкурент – хем не вземам пари, хем някой от тях няма да вземе. Репликите им към моя приятел бяха: „Аре бе, бате, ше ти направим отстъпка!“

И… след половин час чакане моят приятел взе един от тях – трябваха му 3 банки кръв, вторият му приятел така и не дойде на срещата зад „Пирогов“, а тогава и мобилни телефони почти нямаше. И така, ние тримата – моят приятел, моя милост и негова захилена милост бай Мангал – влязохме в „Пирогов“ през главния вход и дадохме кръв за Едикойси. Иначе нямаше да му направят операцията. Факт. Не правят операцията, докато не си гарантират кръв в някакво количество – обикновено 3 банки по половин кило. Защо? Вие ми кажете. Не че отказват писмено или рязко. Не. Казват: „Ъъ, тогава ще трябва да почакате…“ Почти с усмивка. Чакай. Ако щеш.

Имал съм още 2-3 срещи зад някои болници. Последният ми подобен спомен е отпреди 10-ина години. Зад Военно-медицинска академия. Иначе останалото е почти същото: човек има проблем с операция на близък човек, не намира достатъчно близки човеци и отива там, където чакат относително чистоплътни човеци срещу заплащане. Слава богу, кръвта не се носи нито в джоба, нито в торбичка от „Била“. Тя тече вътре из човека – по съдове, които при всички са еднакво чисти или мръсни – не зависи от цвета на кожата, нито от вярата, нито от колата, нито от джинсите.

Не искам да нагазвам Българския червен кръст точно сега, БЧК сега помага на Украйна, а това е достойно. Но щяха ли да бродят добре опечени на слънце български граждани около болниците и да предлагат нещо, което го има? Нямаше. Щеше ли да има организатори на бизнеса със съответния процент печалба? Нямаше.

Че ни е скапана организацията по кръводаряване, скапана е. Веднъж във вестника, в който работех, БЧК направиха акция. Дойдоха ни на крака. Създадоха ред. Бяха красиви и усмихнати, особено медсестрите. За фелдшерите не отговарям, питайте колежките. И, да не кажа всички, но повечето с кеф отидохме и поседнахме на полегналия стол. После ни дадоха шоколадче. Беше гот. Хем полезно за здравето, хем имаш приятното чувство, че някога, някъде и дано – твоята кръв ще спаси човек.

Както казах – бизнесът не е от вчера и онзи ден. Разбрах, че днес стават човеци срещу 150-200 кинта за банка от половин литър, а лихварите вземали по 1000 от човека на зор. Само се питам – ако Путин реши да намине насам, за да ни спаси от проклетата Европа, колко ли ще поскъпне кръвта? Като газа, или повече? Просто да знаем, да си правим сметката кое да пазим повече.

Стига с тая политическа медицина, бог да ни пази всички от нея! Добра-лоша, опреш ли до нея – не е добре.

А е лято…

Хайде сега да си представим един мил, човешки вариант. Внезапно нещо ни щраква и ставаме добри, съпричастни, честни, човечни хора. Каквито ни съветваше да бъдем един пич преди около 2000… години, не лева. Имаш нужда от кръв – получаваш. Има друг нужда от кръв – ти даваш. Той дал на тебе, после ти си дал на мен, а аз на четвърти. Красота и изящество, все едно Микеланджело е минал наблизо.

Е, сега моят личен дявол-тарикат ме подкокоросва да кажа: добре – той на тебе, ти на мене, аз на четвърти – обаче първият си е баш циганин, ако гледаме от гледната точка иззад „Пирогов“. Вие представяте ли си колко циганска кръв тече в нашите вени, артерии и капиляри? Не ви ли се приисква да разкършите кръста, да врътнете таза в кръгообраз…? А?… Правите го редовно… И аз се чудя откъде е дошла чалгата…

Те, циганите, тяхната кръв някак си я възстановяват. Кога с шоколад, кога край печка („Циганска любов“ – много популярен отоплителен уред от времето на комунизма и режима на тока „2 има – 3 няма“). А ние какво правим? Новина: населението на България се е стопило със 77 600 души за една година. Не си го измислям аз – данните са на Евростат и са публикувани вчера. Вярно, в този случай кръвта е малко метафорична. Но не много, замислете се.

Честно казано, смятах да напиша един летен, шеговит коментар. За четене под чадъра, а вълните правят пляс-пляс на една бира разстояние, примерно. Даже аватар си измислих – медицински. Не за да се крия, а така – за плажен дженк. Ето го: Абу Али ал-Хусайн ибн Абдалах ибн ал-Хасан ибн Али ибн Сина. (Накратко – Авицена).

Не ми се получи, не стана много смешен коментар. Карай, другия път.

А това вече е моето алтер его за медицински случаи.