Удачен ли е арменският гамбит на Борисов?

Извън шегите с името на Хекимян, от кандидатурата му за кмет на София следват няколко извода за предстоящата изборна битка и за вътрешните процеси в ГЕРБ.

Първо, Хекимян не е избор на ГЕРБ, а лично на Борисов. На пръв поглед в това не би трябвало да има драма, защото ГЕРБ без Борисов е политическа нула. Но все пак трябва да се има предвид, че управлението на София е под пълния контрол на ГЕРБ вече поне 16 години. За това време се е формирала някаква сравнително устойчива групировка от партийни активисти, които арбитрират, канализират и направляват лобистки интереси за стотици милиони левове.

Понеже след 2009 г. Борисов е зает да играе главна роля на националната политическа сцена, тези активисти на местно ниво се надяваха, че са придобили известна автономност, поради което тяхната тежест и заслуги ще бъдат отчетени и за кмет ще бъде издигнат най-напористият измежду тях – Георги Георгиев, шеф на Столичния общински съвет. През последните месеци този млад човек се скъса да се рекламира (особено във Фейсбук). Единственият адресат на тези реклами обаче продължава да се придържа към тактиката, която си избра през есента на 2021 г. – да предлага за най-високите постове непартийни кандидати, за да извади ГЕРБ от изолацията. Такъв бе случаят с кандидатурата на проф. Габровски за премиер и на проф. Анастас Герджиков за президент. Хекимян е поредната брънка от тази политическа тактика, но той е много по-ниска топка от споменатите двама професори.

Фактът, че Борисов каза кандидата си за софийски кмет в последния възможен момент (а от гледна точка на политическата целесъобразност – и много след него) означава, че Хекимян не е бил първият избор. Вероятно други непартийни фигури са отказали на Борисов или са бавели отговора си до последно.

Удачен ли е изборът на Хекимян? По-скоро не. Единствените му две предимства са, че е познато лице и, че е млад човек. И не съвсем в кръга на шегата – ако се казваш Хекимян, имаш много по-големи шансове избирателите да те запомнят, отколкото ако си просто Георги Георгиев.

Минусите на last minute кандидатурата на ГЕРБ са много повече. Първо, неговият професионален бекграунд е далеч от профила на мениджър на столичен град. Да, в последните 2-3 години е бил шеф на екип от няколко десетки души, но в качеството си на наемен работник, никога не е управлявал собствени пари в реален бизнес. В това отношение Васил Терзиев е на светлинни години по-напред с материала, макар че и той не се е  занимавал с градоустройство, градски транспорт и обществени поръчки.

Но най-важното е, че Хекимян няма лидерско излъчване. Той е старателен, трудолюбив, изпълнителен и отговорен, но не блести с нищо – нито с интелект или предприемчивост, нито с харизма. Типична сива мишка. Ясно е, че дори и да стане кмет, няма той да дърпа конците на софийското управление – липсват му качества, опит и самочувствие за тази работа.

Не може да бъде отминато и това, което почти всички наблюдатели отбелязват – след като шефът на новините и политическите предавания в най-голямата българска телевизия изведнъж става партиен кандидат за кмет, то веднага възникват ретроспективни съмнения за обективността на въпросната медия. Да не говорим, че тя ще изпадне в доста деликатно положение при отразяването на предизборната кампания и организирането на диспути между кандидатите за кмет на София.

В заключение – и след като видяхме най-дългоочаквания кандидат за кмет на София, Васил Терзиев си остава фаворит за поста. Сега дори повече, отколкото преди арменския гамбит на Борисов.

От Фейсбук профила на автора. Заглавието е на редакцията